Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 20: Разследване / част 2 /

10 дни до Унищожението

двореца в Ранар

В ранната утрин Лейрен и Кредж бяха неприятно събудени от известието, че трябва да се явят пред Наа. Лейрен го очакваше. Научи, че вчера е имало инцидент, но колкото и да се опитваше да разбере подробности, никой нищо не знаеше със сигурност.

Кредж определено се изненада. После си спомни за съобщението от Каалимея. Кой знае какво беше забъркала алтарианката и сега го викаха да отговаря за нея. Отмести ръката на спящата до него драконица и започна да се облича. Успокояващо беше, че не трябва да носи церемониално облекло.

Сега, няколко часа по-късно, той нервно чакаше в преддверието на кабинета на Наа. Витаеше тягостна обстановка. Момичетата бяха прекарали тежка нощ, ако се съдеше по подутите им очи и омърлушени физиономии. Обикновените панталони и туники, липсата на бижута и прическа, им придаваха вид на изгубени. Кредж мрачно изгледа Каалимея. Трите алтарианки и Лейрен, обкръжени от Съпровождащите на Наат и Наата, мълчаха и не смееха да се погледнат в очите. Но не заради обкръжението си. Усещаха, че от тук нататък всеки е сам за себе си.

Най-накрая вратите се отвориха и оттам излезе Гоурдж, който придържаше разтреперената и бледа Аалея. Виждайки момичетата, Управителката на Кулата показно обърна главата си на другата страна.

— Призовани, нека завръщането ви у дома носи радост. Наа ви очакват — обяви един от Съпровождащите на Наат и посочи вратата.

Момичетата, Кредж и Лейрен влязоха. Драконът и драконицата се изненадаха от интериора. Не беше познатия. Сега стените и подът бяха голи и каменни. Прозорците липсваха. Единствената мебел беше малка масичка пред правите Наа, на която стоеше кана със сок от ничи и няколко чаши. Предстоеше разпит. Бившата Разпоредителка пребледня. Наа щяха да научат всичко. Беше загубена.

— Изпийте сока — заповядаха управляващите в един глас.

Алтарианките се поколебаха, но Кредж изсумтя, напълни чашите и ги тикна в ръцете им. Лейрен се обслужи сама, но ръцете ѝ забележимо трепереха.

— Какво има в сока? — не се сдържа Хаазея. — Отрова ли?

— Не. Под негово действие се говори само истината — обясни Кредж. Драконът започваше да придобива увереност. Не се сещаше да е нарушил правилата на династията, но явно Лейрен или Каалимея се бяха опитали да го натопят.