Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 17: Хрононишките

13 дни до Унищожението

Ранафер, двореца в Ранар

Драконовата ярост и злоба представляваха грозна картина. Особено яростта и злобата на Лейрен, която не разбираше защо изведнъж се оказа в немилост. Нали изпълни дословно всички нареждания на Наа!? Държа се високомерно и арогантно с алтарианките, за да ги провокира да издадат тайните си! Даде им точни и недвусмислени указания какво не трябва да правят на приема!

А в резултат получи мъмрене от Наата и домашен арест неясно за какво. Не беше толкова глупава, че да наруши забраните, затова не се опита да излезе или да се свърже с някой от приятелите си. Нямаше да го направи, докато не разбере какво става и не открие начин, как да извлече полза от това.

Лейрен си поръча порция храна, изяде я и разби чиниите в пода. Купчината потрошена посуда нарасна още. Драпериите висяха надрани от ноктите ѝ. Дори по стените имаше дълбоки драскотини от тях. През целия вчерашен ден излива сляпата си злоба върху тях. Не спа добре от превъзбуда и през двете изминали нощи. Сънува как Наата публично я прогонва, а Наат остава безчувствен към ласките ѝ. И всичко заради алтарианките.

Ако трябваше да бъде честна пред себе си, някои от човечките бяха доста разбрани. Като Каалимея и Нуумея например. Те разбираха колко е важно да изглеждат добре и да се държат на положение. Червенокосата, Сиилая, която първоначално определи като най-голяма заплаха заради къдравата коса и ефектното ѝ събличане по време на аудиенцията в Цитаделата, се оказа безобидна и покорна, както останалите две.

Но неодарената... арррр-р-рх. Кой да предположи, че точно тя ще създаде проблеми с ранга и привилегиите, на които Лейрен държеше повече от всичко. Как пък не можа дребната повлекана да пукне във Вортекса... Драконицата сериозно предполагаше, че никакъв заговор не съществува срещу Мая. Тя сигурно бе инсценирала покушението, за да привлече съчувствие и специално внимание още от самото начало. И как хитро се отърва от останалата жива свидетелка...

Лейрен изпи поредната чаша сок от ничи. Принципно драконите го ползваха като отдушник, когато се чувстваха притиснати от социалните норми, а чинопочитанието и суровите наказания не им оставяха възможност, да дадат публична изява на емоциите си. Затова всички пиеха ничи сами. Освен че под негово влияние говореха истината, той чудесно ги освобождаваше от натрупаното напрежение. А и им помагаше по-ясно да разберат причините за недоволството си.