Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 18: Баща и дъщеря / част 2 /

Мая помрачня. Все тази Виждаща дарба, която се опитваха да ѝ натрапят. Не я искаше. Достатъчно ѝ беше да знае, че чувства и вижда нишките на пространството и може да отваря портали. Че наистина е Одарена и ще може да живее нормално, а не да се измъчва от мисълта, че е дефектна.

— Ако са видения от миналото, как бих могла да сънувам, че имам дете от Рилдж? Та те с Пел се обичат истински. Това са обикновени кошмари, Тедж, нищо повече.

— Мая, ти спомена дракон на име Риидж, а не Рилдж. Преди да заспиш, си чела за Арасаи. Нейният син се е наричал Рииджен. Нещо в прочетеното е провокирало видение от миналото, което ти подсказва коя си. Исках няколко дни само да почиваш, но вече за втори път виждаш едновременно минало и настояще. И не само го виждаш, а го преживяваш. Опасно е. Не се знае какво ще направиш следващия път, когато виденията и реалността се слеят. Временно уроците ти с Рилдж за Дарбата се отлагат. Отсега нататък няма да оставаш сама дълго време. Няма да спиш сама. Винаги ще има някой до теб. През нощта аз или Илилан, а през деня Илилан или Рилдж. Само на тях имам доверие. Ние тримата знаем какво се събужда в теб, но никой друг не бива да научава засега.

Мая седна в леглото, без изобщо да се притеснява от голотата си. Нарежданията на Тедж преминаваха всички граници. Тя не беше малко дете, което постоянно трябва да е под надзора на бавачката си.

— Това заповед на Наат ли е? — недоволно се поинтересува тя.

— Не. Това е молба на твоя Наречен, но ще се радвам, ако се отнесеш сериозно към нея.

Момичето прехапа устни. От една страна добре разбираше защо Тедж иска това от нея. При необходимост тя също налагаше ограничения на подчинените си, за да се избегне проблем. А и Виждащата дарба... може би наистина трябваше да научи повече за нея. Вчера, преди да заспи, нещо в едно от изображенията на Арасаи я заинтригува. За съжаление, единственият който можеше да потвърди или отрече предположението, беше баща ѝ. Трябваше да говори с него. А за да може да поиска среща с Вииран, първо трябваше да приеме молбата на дракона.

— Добре. Няма да излизам сама — съгласи се тя. — Аз също имам молба към теб. Трябва да говоря с баща си за мама и Арасаи. Искам да разбера, дали той знае нещо. Ще ме научиш ли как да отворя връзка до Алтара?

Тедж я целуна лекичко по устните и стана, приемайки облика си на Наат. Неприятно усещане пропълзя в Мая. Придърпа чаршафа и се покри с него. Нямаше нищо против Тедж, но да го вижда като Наат ѝ идваше в повече. Годините, през които го възприемаше като чудовище, не се забравяха лесно. Той, изглежда, усети емоциите ѝ, но не каза нищо. Създаде продълговат кристал с Дарбата си и го остави на леглото.