Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 15: На Огненото плато

Мая гледаше огнената река като в транс. Не можеше да бъде истина. Всичко случило се през последните минути приличаше на уродлив, мазен кошмар. Трябваше да е кошмар! Същият като тези, които сънуваше като дете.

Раздърпана ивица воал, избродиран с мъниста, я плесна през очите и тя се сепна. Горещината от бълбукащата лава обля лицето и шията ѝ. Мая инстинктивно размаха ръце в отчаян опит да забави падането или да се хване за нещо, но около нея имаше само въздух.

Опита се да завърти глава и да се огледа за помощ, но движението само залепи косата за очите ѝ и за миг я лиши от зрение. Погледна пак надолу и видя стремително приближаващите се ръбове на каньона. Оставаха ѝ секунди, преди да изгори в лавата.

Драконът, който я сграбчи от терасата и ги пренесе в този огнен ад, не се виждаше никъде. Жалкият страхливец я изтърва при първото раздрусване, след като създаде портал. Стоп. Не драконът отвори портала, проумя най-накрая Мая. Направи го тя, при опита си да се измъкне от него.

Нишките на пространството сами изплуваха пред взора ѝ. Този път нямаше да отвори портал на сляпо. Какво бе казал Лиадж на Фериита? Трябва да си представи изходната точка на портала и нещо видимо, което да служи за ориентир. През деня можеше да намери такъв, но през нощта?

Мая се сети за платформите. Светлинката на една от тях мъждукаше някъде в далечината. Съсредоточи се върху нея и набързо размести нишките. Порталът стремително я обгърна и тя опита да се завърти, за да избегне падането по корем. Почти успя. Изходът се отвори на няколко метра над повърхността и Мая болезнено се строполи върху твърдите скали.

За късмет краката и едното ѝ рамо поеха удара при падането. Претърколи се няколко пъти и остана неподвижно свита на кълбо, дишайки дълбоко. Когато болката от ръбатите камъчета, на които лежеше, започна да се усеща прекалено отчетливо, тя предпазливо се раздвижи. Добре. Нямаше нищо счупено, но болката от натъртванията не беше за пренебрегване. Потърси панела си, но него го нямаше. Лошо.

Мая бавно се поизправи до седнало положение и се огледа, доколкото можа, в тъмнината. Намираше се на сравнително равно място. Наблизо се извисяваха няколко по-едрички скали от наскоро застинала лава, от които продължаваше да се издига лека пара. Всичко останало тънеше в мрака на нощта. Нямаше я дори светлината на платформата, която използва за ориентир. Но беше жива. Успя да създаде насочен портал без никакво обучение.