Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 25: Обвинението / част 3 /

Стоп! Това сега какво беше? Обяснение или опит за защита?

— Значи може да е било естествено, а не предизвикано — усъмнявам се аз.

Наат се обръща към мен и приема облика си – неговата истинска същност.

— Не. Когато вчера ти казах, че съм те обявил за мъртва и ще имаш нова самоличност, ти реагира остро. В резултат на гнева ти се отвориха нови разломи в платото там, където не трябва да се появяват.

Спомням си четеното в новините и че Рилдж спешно отлетя по работа. Ако Наат се опитва да ми вмени появата на тези разломи, ще го издера със собствените си нокти. При Каалимея се сдържах, само че тя винаги е била познатата гаднярка. Но сега не мога. Шептя повече на себе си, отколкото на него.

— Невъзможно. Бях ядосана, но не съм искала да вредя. Трябва да има друго обяснение. Някой е извадил медальона от океана и го е преработил. Каза, че си намерил артефакт до Цитаделата. Значи не е бил само кристалът. Имало е още нещо. Какво?

— Металът е без значение — Наат изважда панела си и чувам как казва: — Илилан, ела в кабинета и донеси сок от ничи.

После идва до мен и ме хваща за рамото. Удължените заострени нокти болезнено се впиват в кожата ми, докато той отваря преход.

В първия момент решавам, че порталът ни е пренесъл на платото. Но не. Това е кабинетът на Наа. Сърцето на Ранафер. Мястото, където братът и сестрата, вихрите да ги отнесат дано, плетат своите планове. Помещението е огромно. Стените са оформени като панорама на драконовата планина, бездната, платото, океана и Цитаделата. Не мога да преценя дали е холограма или стенопис. Таванът – като мъгливото и мръснопрашно небе. Подът е от червеникаво кафявите скали на Ранафер, а под босите си крака усещам острите неравности и камъчета по него.

Наата стои до бюро, което само може да се нарече така, но всъщност е черна скала с жилки от лава и неправилна форма. На него има кана и чаша със сок от ничи. Защо точно сок от ничи? Какво още не зная?

— Тай? — умалителното име изобщо не подхожда на монстъра зад мен. Наат ме избутва не особено деликатно към бюрото и поставя кристала на него.

— Докосни кристала — грубо заповядва той. Не му се подчинявам, което го вбесява — Аз съм Наат и си длъжна да ми се подчиняваш. Докосни го, Вортексът да те отвее — изревава той зад мен и без много да се церемони, хваща ръката ми, допирайки я до кристала.