Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 21: Тайните на кристала / част 2 /

Наат докосна плота и от него се издигна малка камера. Пъхна ръка в нея, извади кристала и го остави свободно на масата. Рилдж внимателно го докосна, после го стисна в дланта си и затвори очи. След няколко минути заговори сякаш на себе си.

— Наистина има вградени хрононишки. Чел съм за подобни теории и опити, но не съм вярвал, че е възможно да се направи. Вортексът да ме отвее, аз самият съм опитвал да създам нещо подобно, но никога не съм успявал.

Търпението на Наат започна да се изчерпва. Трябваха му отговори, а не метафизични бръщолевения.

— Какви опити и кой ги е правил?

Рилдж го погледна твърдо.

— Първата ни клетва, още преди да започнем обучението, е да не вредим на Ранафер. Всеки Виждащ се е опитвал да фиксира бъдеще, което е благоприятно за всички. Но не само Виждащи са се опитвали да разберат природата на хрононишките. Тези, които са били с подходящ произход и са имали Дарбата в рода си, също са развивали теории. Арасаи е била една от тях. Чел съм нейни изследвания. Тя твърди, че разработката ѝ е базирана на древни знания, отпреди двата свята да се свържат чрез Вортекса, но не споменава, как се е сдобила с тях. Този кристал, артефактът, както го наричате, на практика представлява точно нейната теория, но вече осъществена.

— Можеш ли да видиш какво е заложено?

— Не. Виждам само много особени хрононишки, способни да въздействат на Ранафер и Алтара. В момента една от нишките, свързана или идваща от Алтара, е активна. Нестабилността, която се създава и която са регистрирали скенерите, няма да повлияе на нас, а на някой от островите.

— Рилдж, можеш ли да разбереш кой е създателят на артефакта?

— Не. Нишките са имплантирани преди десетилетия, дори столетия от Виждащ. Покажи артефакта на Наата Десаи, Наат. Тя ще знае повече от мен.

— Сигурно е излишно да те питам, откъде знаеш, че Наа действително съществуват. Срещал си се с тях, но клетвата ще те спре да кажеш каквото и да било.

Рилдж не отговори нищо. Наат и не очакваше отговор. Протегна ръка, вземайки кристала. Нямаха повече работа тук. Преди да го постави в камерата, Рилдж го спря и посочи показанията на скенерите. Нестабилността затихваше. Наат не изглеждаше учуден.

— Когато намерихме артефакта, също се формираше нестабилност — поясни той. — Ако кристалът е в мен, тя се разсейва или потушава.