Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 19: Покушението

11 дни до Унищожението

Мая се спря пред вратата на хол–оранжерията и погледна дракона, който вървеше, или по-точно казано, се извисяваше до нея.

— Рилдж, имаш ли нещо против да ме изчакаш тук? Фериита може да се изплаши от теб — малко стеснително попита Мая.

Албиносът невъзмутимо си създаде удобно кресло в коридора и седна, изваждайки холокуб.

— Дори ще съм ти благодарен. Вчера достатъчно се наслушах на женски приказки.

Да, вчера. Разходката и пазаруването с Пел и Рилдж бяха чудесни. Вярно, не купиха кой знае какво, предимно дребни украшения за коса, но Мая се почувства много щастлива. Драконът и драконицата наистина се радваха на нейната компания. Приемаха я като една от тях, а не като досадно задължение.

Или може би увереността и спокойствието, които я изпълваха, се дължаха на осъзнаването, че е Одарена. Това ѝ даваше криле и разбуждаше в нея желанието да навакса пропуснатото. Да експериментира. Като снощи, когато по време на вечерята, успя да разгради с Дарбата си дрехите на Тедж. Недоядената храна така и си остана на масата.

Днес сутринта той отиде по Наатските си дела, а Рилдж цъфна с новината, че всички алтарианки вече са в стаите си и според Пел се радват на отлично здраве. Затова сега, малко преди обяд, Мая отиваше да се види с тях.

Момичето приглади повече по навик диплите на пурпурната си туника и влезе. Четирите бивши Шау полулежаха на широки възглавници до изкуствения водоем в средата на оранжерията, облечени само в широки тънки панталони и къси блузки. Ниският парапет до тях беше отрупан с чаши и плата с различни закуски и меса. Създаваше се усещането, че момичетата си похапват и разменят впечатления от изминалите дни и нощи. Фериита я нямаше. Мая за момент съжали, че реши да я изненада и не предупреди за посещението си. Щеше да си спести гледката на хранещи се заедно хора. Преди я приемаше за нещо естествено, но сега, незнайно защо, това я подразни.

Сиилая извърна глава, за да види кой влиза и усмихнато помаха на Мая да се присъедини към тях. Другите три я изгледаха с неприкрито отвращение и стрелнаха с укорителни погледи червенокосата.

— Я, кой се появи. Момичета, само аз ли усещам миризмата на боклук? — Каалимея сбърчи нос и показно размаха ръка пред него.