Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 18: Баща и дъщеря

Наат планираше да вечерят заедно, а после, много по-късно, Мая удовлетворено да заспи в прегръдката му. Също както през онази нощ.

Но излизайки от портала, той завари Наречената си дълбоко заспала на дивана, а холокубът в ръцете ѝ продължаваше да изписва информацията за Арасаи. Толкова за плановете му. Мая сигурно беше много изтощена, за да заспи още преди залез слънце.

Тедж се поколеба какво да направи. Да я събуди, за да се нахрани (Пел изрично подчерта, че Мая и другите алтарианки трябва много да се хранят сега, когато телата им се променят под действие на драконовите гени), или да я отнесе в леглото, за да се наспи спокойно. Реши, че яденето ще почака.

Вдигна Мая на ръце и я отнесе до леглото, където спря нерешително. Покривалото в алтариански стил имаше релефна бродерия с мъниста – без съмнение много красиво, но неудобно за продължителен сън. Сети се, че първо трябваше да го отметне. Щеше да е добре и да я преоблече в нещо удобно за спане, защото вариантът момичето да спи голо тази нощ отпадаше. Мая измърмори нещо насън, размърда се и се опита да се настани по-удобно в ръцете му.

Тедж се пресегна към нишките, махна покривалото и сложи Мая на тъмносините чаршафи. Още малко работа с Дарбата – дрехите и обувките ѝ изчезнаха, заменени от широка тъмносива тънка роба. Мая доволно се протегна и се намести по-удобно на възглавниците. Драконът се усмихна. За първи път видя толкова умиляваща гледка. Лейрен и останалите драконици, с които задоволяваше сексуалния си глад, не оставаха да спят при него.

Набързо разсея облеклото на Наат оставайки гол и легна, придърпвайки Мая до себе си. После зави и двама им с тънка завивка. „Момичето вече е твое" — беше казала Илилан без грам ирония. Да, Мая вече беше негова.

Заслушан в спокойното дишане на Наречената му, Тедж неочаквано осъзна, че никога не се бе чувствал толкова умиротворен и цял. Започна да разбира казаното някога от баща му за Итен. Реши на сутринта да отлети до Цитаделата и да говори с него, но не за Виждащата дарба на Мая, а за чувствата, които преобръщаха всичко в него. Другият, който би го разбрал, беше Рилдж, но по определени причини, Наат не желаеше албиносът да научава за Наречените. Заслуша се в дишането на спящото момиче и неусетно заспа.

12 дни до Унищожението

Ранафер, двореца в Ранар

В малките часове на нощта неясна тревога събуди Тедж. Драконът познаваше добре това усещане. Появяваше се винаги, когато предстоеше сериозно бедствие. Бързо провери в панела си - нямаше съобщения от Илилан или някой друг за възникнал проблем. Активността на разломите бе малко повишена, но не повече от очакваното. Порталите, отворени от Мая на платото, ги бяха събудили. През последните два дни имаше и редица земетресения.