Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 16: Законите на Ранафер /част 2 /

Илилан се облегна назад и я погледна сериозно.

— Почти веднага, достатъчно е да минат няколко часа след самото зачатие. Знаем, че не си бременна, Мая. Нощта ти с брат ми е останала без последици. Какво те притеснява? Изплаши се и не искаш да имаш деца ли?

— Не. Разбира се, че искам деца. Но когато искрите от лавата попаднаха върху мен, по кожата ми се появиха люспи, за момент си помислих, че... — импровизира Мая.

— Че носиш дете — довърши Илилан. — Сферата също ги отчете, преди да изчезнат. Това е защитна реакция, която показва, че адаптирането ти към Ранафер е приключило. В това отношение ти изпреварваш останалите момичета, но и при тях скоро ще настъпят подобни промени. Сега, обаче, ми отговори честно на един въпрос. Знаеше ли, че не трябва да излизаш сама на терасата?

Мая наведе глава. Не искаше да говори за случилото се на приема, но се налагаше. Каза тихо.

— Да, Лейрен ни предупреди, но в онзи момент аз забравих за думите ѝ. Трябваше да отида някъде, където да съм сама. Тръгнах към нишите и когато минавах покрай вратата на терасата, тя се отвори, за да влезе някой. Аз изтичах навън до парапета. Исках само малко да постоя на вятъра, да събера мислите си и щях да се прибера, но тогава... той ме сграбчи... и... и... аз много се изплаших — Мая започна трудно да изговаря думите при спомена за отвличането.

Илилан мълчаливо я изчака да се овладее. Момичето продължи с по-малко пресекващ глас.

— Не знаех кой е той и защо го прави. Исках само да ме пусне, обаче драконът грубо заби ноктите си в ребрата ми. Тогава ми се стори, че виждам нишките и си представих, че правя портал, за да се измъкна. Успях, но не го осъзнах веднага. Тогава още не вярвах на Пел, която ми каза, че съм Одарена, но нещо пречи да използвам Дарбата си.

Наата въздъхна.

— Мая, помниш ли къде отвори портала – над Ранар или над Огненото плато?

— Над града. Не се справих добре, преходът се получи нестабилен и бурен. Обгърна ни и ни изхвърли над Огненото плато. Драконът загуби равновесие, изтърва ме от лапите си и аз полетях към пропаст с лава. Тогава отново направих портал, представяйки си светлините от платформите като ориентир. Озовах се на два-три часа път от станцията, където ме намерихте.