Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 18: Баща и дъщеря / част 3 /

Наместникът на Нарада се усмихна тъжно.

— Мая, ти беше много впечатлително и умно, но неуверено в себе си дете. Йолиима ти разказваше тези измислици, за да добиеш увереност и да не се разстройваш от грозните приказки на останалите фамилии, че тя е хитра селянка от Велара, която е завъртяла главата на Наместника на Нарада. Едва след смъртта ѝ, хората я оцениха по достойнство.

— А медальонът с ранаферския кристал? Той от Велара ли е?

— Не. Медальонът е моя сватбен подарък за Йолиима. Изработи го лично Кариаас - един от най-добрите бижутери на Бетан по моя поръчка. След като уточнихме модела, той ми показа няколко необработени кристала и аз избрах виолетовия.

Мая не повярва. Йолиима винаги твърдеше, че го има от прабаба си.

— А искрите, които танцуваха в него? И за които мама казваше, че могат да бъдат видяни само от тези, които имат истинска драконова кръв?

— Аз също имам такава кръв, но никога не съм ги виждал, дъще. Йолиима поукраси приказките с нещо вълшебно, а аз я подкрепих. Искахме да се почувстваш специална. Един ден, когато имаш свои деца, ще разбереш мотивите ѝ. Тя толкова много те обичаше. Аз също. Не търси истина или още връзки с драконите в онези приказки, Мая. Достатъчно е, че аз съм свързан с тях. За мен обикновения произход на майка ти никога не е бил от значение. Влюбих се в нея, а не в семейството или Дарбата ѝ — Вииран се приведе напред и тихичко продължи: — Мая, обещай ми, че ще направиш всичко възможно, за да намериш щастието си с този Тедж. Струва ми се, че той те заслужава. Спасил те е, не се е отказал от теб, когато е разбрал, че си неодарена. Сега ти дава възможност да говориш с мен. Не вярвай на лъжите, че драконите не могат да обичат. Могат, разказвал съм ти за Наат и как той още страда за смъртта на любимата си. И не мисли повече за Алтара. Твоят живот вече е на Ранафер. А аз, когато мога, ще ти изпращам вести.

— Добре, татко. Ще направя каквото искаш. Поздрави Витер. Когато мине изпитанието му, нали ще ми кажеш резултата?

— Разбира се, миличка. Не се тревожи за нас. Всичко ще бъде наред.

Мая прекъсна връзката, преди сълзите да потекат от очите ѝ. За нея вече наистина не съществуваше път назад към Алтара. Знаеше го и преди, но все се надяваше, че ще се намери възможност да се върне, макар и след време, на Нарада. Сега тази надежда изчезна.