Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 26: Ритуалът

2 дни до Унищожението

Ранафер, двореца в Ранар

POV: Наат

— Какво искаш за вечеря? — вече няколко минути разглеждам менюто и се опитвам да избера храна, която Мая би харесала.

Тя не се обръща към мен и продължава да се взира в платото от панорамния прозорец на стаята ми. До креслото, в което седи, на малка купчинка са струпани няколко холокуба.

— Каквото поръчаш, Наат — апатично ми отговаря Мая след няколко секунди и с видима неохота се отдалечава от прозореца.

След онази вечер тя повече не ме нарича Тедж. За нея съм единствено Наат. Монстърът Наат! Но не аз я плаша. Мая се страхува да прояви каквато и да е емоция, за да не събуди кристала. Нощно време лежи до мен и дълго не може да заспи. Когато напрежението стане нетърпимо, измъчено отговаря на целувките и страстта ми. Не ме отблъсква, размножителният сезон влияе и на нея, но това е само секс, продиктуван от хормоните, а не любов.

През деня не иска да се среща с никого, дори с Рилдж или Пел. Не излиза на терасата, не иска да се разходим някъде. Всеки ден преминава по еднакъв начин. Събуждаме се, закусваме, аз отивам в кабинета, на платото или в някой от градовете. Тя взема холокубовете си и търси, съпоставя, учи. Все едно има някакво значение дали ще открие нова информация. Но аз се радвам, че поне прави нещо и не се взира постоянно в платото, както през първите два дни. Вечерта се храним мълчаливо и лягаме да спим.

Ранафер е спокоен, но това спокойствие е привидно. Нещо в дълбините му набира сили. Усещам го с костите си. Сестра ми също го усеща. Нещо ще се случи. Драконите и династията са силно притеснени от официалното ни съобщение, че алтарианците са създали артефакт, който ни вреди.

Поръчвам първото попаднало ми ястие и слагам чиниите и чашите на масата. Мая сяда срещу мен, вяло чоплейки в месото, колкото да се каже, че яде. Така повече не може да продължава. Правя пореден опит да говорим.

— Имаш ли нужда от нещо за проучванията си?

— Не, Наат — равнодушно отговаря тя.

— А ще ми кажеш ли какво си открила досега?

Не че ме интересува, но така се опитвам да прикрия неудовлетворението си. Мая пак носи дрехи в тъмносиньо – панталон и дълга роба, сцепена отстрани за по-лесно движение. Добре знае, че това е любимия ми цвят, но щях да съм щастлив, ако го правеше нарочно, за да ме дразни. Обаче мотивите ѝ са други. Синьото във всичките му нюанси е цвета на бащиния ѝ остров – Нарада. Напомня ми, че въпреки всичко научено от Пел, тя си остава алтарианка. Само ако малката проклетница знаеше какво ми струва да говоря спокойно в този момент. Как искам да я раздрусам едно хубавичко, за да излезе от черупката, в която се крие.