Здравейте, това е моята първа книжка. Тя ще бъде с кратки и дълги историй , в които ще има любов и смут, като цяло и някой път драма и тъга.
Ще има сцени , които са с груб език , думи , в които няма цензура, ще има еротични и 18+ сцени ,романтични,д...
(Приятно четене ^^ И благодаря,че четете книгата ми <3 )
|Гледна точка на Лина |
Събудих се рано , в 9:15 , но толкова добре се наспах -с мисълта за Шон . Започва да не ми пука много за Анджело . Ох кой лъжа , все още ме боли много , но какво да се прави . Все пак това е моят шибан преебан живот . Поне срещнах Шон , едно сладко същество. Прозях се и станах мързеливо от леглото . Отидох в банята и измих зъбите си , срясах си косата и се проснах на дивана . Пуснах си телевизора . Само романтични филми намирах или някакви много , много скучни . Пцц какво да правя , два дена подред ходя в молът и харча пари . Е вторият беше , за да вида Шон . Днес ще се поразкарам малко някъде на въздух . Из природата, може да ми се успокои малко мозъка от този Анджело и е полезно .
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Обляках се с този спортен екип . Все пак преди тренирах и имам разни такива екипчета . Ако се питате , защо спрях тренирането , еми ето ви причина - Анджело , освен за него , за мен и , за други неща,нямах време, но сега имам и може пак да започна да тренирам . | часът беше 13:10 |
Ох преди малко стигнах до определената дистинация . Някаква екко пътека в моят град . Взех и малка раничка на гърба ми . Вътре бяха парите ми , вода , храна и телефонът със слушалките. Дори имаше и слънчеви очила - онези кръглите от първата ми среща с Шон . Както и да е. Преди да излезна от апартамента си взех една шапка със същият цвят , като екипът ми . Имаше много дървета и водопади , пътят беше малко стръмен и опасен, но се справях . Бях се спряла,защото си пусках музика от телефона и бях само с едната слушалка , за да чувам ако става нещо околу мен . Чух,че има някого зад мен , но не се обърнах да проверя . Стегнах си опашката ,защото си бях вързала косата на една опашка. Тръгнах и продържих пътя ти напред , гледах как водата от реката се блъска в камъните и опръсква всичко . Бях се спряла след 10 минути вървене . Все още някой вървеше зад мен , но пак не погледнах . Бях се спряла и се облегнах на едно желязо и гледах водата и природата околу мен . Не чувах стъпки , сигурно човекът или хората са си отишли . Поседях 5 минути така докато не усетих две ръце на очите ми . Стреснах се цялата и подскочих , усетих как се подхлъзвам и падам ,докато две мъжки ръце не ме дръпнаха и паднах върху някой . Отворих очи уплашено и видях...Шон?... -Хей Лина ! Добре ли си? Съжалявам,че те стреснах .
