Малко любов и смут

Непознат(5)

Приятно четене сладури ;*

| гледна точка на Елизавет |

Сутринта ме събуди алармата ми , в 6:30. Не ми се ставаше , но трябваше да се ходи на училище.

Въздишах.

Отидох в тоалетната и направих "сутришната си рутина".

Въздишах.
Отново.

Стегнах си раницата. Ох не , днес сме понеделник и имам осем часа.

Отново
Въздишах
Аз.

Облякох се с черени дънки , бял потник с шушликово черно яке и черни коцове с бели връзки и излезнах от домът си.

Запътих се към даскало.
Оставаха ми около 10 минути , но слънцето вече изгря и беше много топло , а е сутрин. Все още е сутрин. Е , какво се очаква от септември. Имам цяла година , ходене на училище. Въздъхнах.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Седнах в класната си стая и започнах да чакам първият час да дойде. Моята най-добра приятелка нямаше да идва тези дни на училище , защото била болна. Ходила е на море и там е пипнала някакъв вирус. Това не е приятно със сигурност.

Скучно ми е.

Учителката по литература влезна.
Обичах литературата , защото четях много книги и ми беше интересно за авторите и всичко , като цяло.

Оставаха двадесет и шест минути до края на часът и на госпожата телефонна звънна. Тя се извини и излезна от класната стая.

Момчетата започнаха да вдигат шум , веднага щом затвори вратата.

Типично за тях и за всеки , е почти за всеки.

Когато г-жа Илиева влезна в класната стая , тя не затвори вратата и зад нея влезна някакво момче.
Не му обърнах внимание.
Когаго госпожата му каза да се представи , чух това:

-Аз съм Алекс...бла бла бла.-чух името му и веднага го погледнах.

Не му бях изпратила моя снимка и той не знаеше , че това съм аз. Как е възможно??? Е , поне знам , че на живо е още по-сладък , красив , хубав , красив и ъм...казах ли красив?

Той огледа чиновете и седна на чина до мен. Седяхме на единични чинове. Бях най-отзад в средата , а той отляво на мен , към прозореца. Алекс остави раницата си и извади химикал и някаква тетрадка , а аз , като психопатка , каквото съм , не спирах да го гледам.
Красив
Красив
Красив
Красив
Красив...

Той се облегна на чина и ме погледна. Извърнах поглед. После "тайно" го погледнах и Алекс ми се усмихна , а аз се изчервих.

Подяволите
Подяволите
Подяволите

-Здравей , аз съм Алекс.-подаде ръка.-а аз поех ръката му и отговорих нервно:
-Ели.-ръкостиснахме се.
-Приятно ми е Ели.-отвърна той и сложи глава на дланта си и ме огледа.

Извърнах поглед от срам.

-Ще може ли да гледаме от един учебник?
-Ъ-ъм да.-той се усмихна , отново.

Красива усмивка.

Алекс стана и придърпа чиновете , за да станат , като един общ. Аз оставих учебника посредата и се отдърпнах малко , защото ми беше неловко.

-Не хапя.-каза той.-Може би?-засмях се.-Е пане те размях , но не се базикам!-намигна игриво и пак се изчервих.

След има-няма 15 минути , погледнах към Алекс , който лежеше със затворени очи на чина. Звънеца би , но той си остана така.
Всички излезнаха и аз се доближих до лицето му.
Спеше ли?

-Спиш ли?-прошепнах тихо , но нямаше отговор.

Дръпнах внимателно учебника и го прибрах в раницата си. Събрах си нещата и се доближих до него , оглеждайки го докато спи. Той отвори рязко очи и...