Малко любов и смут

Непознат номер (част 8)

Здравейте сладките ми лемурски шоколадчета❤🍩🍫
Обичкам вииииии❤❤❤

| гледната точка на Елизавет |

Свършиха часовете и излезнах отвън. Алекс дотича до мен и се усмихна.

-Къде ти се ходи?
-Нямам притенции.
-Може би вкъщи и да се чу....
-Не!
-Разби ми сърцето. Разбивачка!-изкикотих се.
-Каза храна.
-Добре. Момент само.-извади телефона и написа нещо.

Моят телефон извибрира и прочетох без да сийна.

Имах СМС от Алекс и пишеше:

"Ели се нави да излезем. Стискай палци и може да й бодна якото дупенце!"

Умирам от срам от това , което написа , но ми е и неловко , защото един вид го лъжа..., защото знам , че е той.

-Всичко наред ли е?-попитах.
-Да , да тръгваме. Ще те водя в един много хубав ресторант , за да нахраниш ....задни...корема си.-засмях се. Первезник. Красив первезник.

Стигнахме до ресторанта , а из пътя си говорихме за училище и му обяснявах за учителите - имена им.

Седнахме.

Той беше срещу мен , а аз срещу него.
Дадоха ни менютата и си говорихме за храната.

-Е какво ще ядеш?
-Хм...
-Аз ще искам стек.
-Може би и аз , но ще помисля.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Вечерята беше хубава. Наядохме се и си говорихме. Беше приятно.
С Алекс спорихме кой да плати сметката , но накрая той я плати.

В момента вървим по парка и си говорим. Всъщост той говори за коли , а аз се правя , че го слушам. Разбирам , че иска да си купи нова кола и ми обяснява каква каква е , на нищо не разбирам....

-Е , съгласна ли си с мен?
-Ъм... Да , да.- за кое дали съм съгласна  , кой ли знае...
-Добре тогава.-Алекс ме притисна до едно дърво и ме целуна. Бях в шок какво става..? Почна да целува вратът ми надолу и да се опитва да ме съблича.
Отблъснах го.

-Алекс? Какво правиш?!
-Ти се съгласи.
-М-моля?
-Попитах те дали искаш да те изчукам. И дали си съгласна да е тук.
-Какв...о..?
-Ели , знаех , че не ме слушаш. Това е грубо.
-Из-звинявай , просто не разбирам изобщо от тези работи.
-Ако не ти е интересно просто кажи.