Здравейте, това е моята първа книжка. Тя ще бъде с кратки и дълги историй , в които ще има любов и смут, като цяло и някой път драма и тъга.
Ще има сцени , които са с груб език , думи , в които няма цензура, ще има еротични и 18+ сцени ,романтични,д...
Седя вкъщи в леглото вече цяла седмица. Шон не е спрял да звъни по телефона , докато не го изключих. Чух и звънене на вратата , но така и не отворих , защото знам , че е той.
Не искам да се виждам с него , за да ми каже , че е срешнал друга - по-добра от мен.
Защо трябва целият ми живот да бъде от лъжи и драми? Не може ли един път да живея щастливо? Явно не може или поне не може с "мъж" до себе си.
Нямам си семейство , е поне нямам такова , което да ме подкрепя или нахъсва да продължа напред , да ми дава съвети или дори да ми се обади - не обаждане , за да излезнем , да си поговорим , а обаждане , в което да ми честити рожденият ден.
✍✍✍✍✍✍✍✍✍✍✍✍✍✍✍✍
Днес беше деветия ден , от когато не съм говорила с Шон. Всеки ден плача подяволите...Не знам и не разбирам с какво съм заслужила това...
Поръчах си пица заедно с картофки и понички , разбира се и газирано - кола. Чакам доставката вече 30 минути и трябва скоро да дойдат. Поне , като аз не съм щастлива , корема ми да е :) .
На вратата се звънна.
-Точно си мислех , че трябва да дойдат и дойдаха.
Пооравих си косата и излезнах по потник и къси панталони с вързана коса на рошав кок. Отворих вратата , но там не беше разносвача...
Тази част отгоре я написах на лаптопа. Ще се опитвам да свикна от лаптоп да пиша.
Главата беше готова още през деня , но имах малко работа. Съжалявам,че е толкова кратка , ще има и втора част на тази глава!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
