Малко любов и смут

Отвлечена...(8).1

Приятно четене сладки лемурчета ❤❤❤❤❤Обичкам ви

| гледнати точка на Клеър |

По-късно дойде русия и остави някаква найлонова чанта до мен и ме огледа.

-Интересна играчка си намерихме.-прегръщах одеалото и го стисках към гърдите си. Капчица пот падна от челото ми и преглътнах.-Успокой се малката , за сега ще си жива. Не знам защо , но шефа все още те държир-излезе.

Задници! Вие и вашиян шеф с тези сини и шибано красиви очи...висок с тяло на гръцки Бог и дълги пръстии.....
Чакай
...
Какво?

Погледнах в чантата и там имаше дрехи.
Нямаше какво друго да облека и влезнах в банята , която преди малко ми беше покавал зеленоокият къдравел. Той е психар.

Изкъпах се и облякох дрехите от чантата.

Бикините и сутиена ми бяха от червен сатен...

Ризата ми също е сатенена и червена

А тази пола наистина е къса.

Определено дрехите са хубави и качествени и очертаващи фигурите на жените , но тази пола с риза , не си отиваха особенно... Мъжка приценка , какво ли се очаква.

Облякох всичко. Бяха адски удобни дрехи. Легнах на леглото и гледах към тавана. Прокълната съм и ме е страх. На нашите едвали ще им липсвам много. Гадни са. Марзя ги.
Винаги са се държали грубо с мен или са ме пренебрегвали. Постоянно викаха или по тях самите или по мен и кученцето ми.
Кученцето ми , какво ли прави без мен? Сигурно е много тъжен и самотен , гладен...и жаден. Няма кой да почеше сладкия ми померан по коремчето...

Не издържах и се разплаках...

Сгуших се н краката си и почнах да ридая....
Нищо лошо не бях направила на никой...С какво заслужих това?

Влезе Дерик.
Видя ме как плача. Затвори вратата и седна до мен.

-Какво има?- как така какво? Глупав ли е или какво? Какви психични отклонения има?!
-Искам вкъщи при Бухчо....
-Бухчо?
-Кучето ми. -казах хлипайки.
-Не може. Ще ни издадеш и ще останеш у вас , а те искам. -погледнах го.-Вече ще си моята малка т~а~й~н~а.-настръхнах.

Какво имаше впредвид с това? "Малка тайна"? Как така?!?!

-Моля те , ако трябва ще бъда по-послушна , на искам кучето си.-казах със сълзи на очите и сополи.-Дерик ме огледа.

-Не. Това ти седи добре. Не мислиш ли , че и вашите се притесняват или мислиш повече за проклетото куче?
-Не е не обиждай кучето ми...!!!

Треперехя и хлипах.
Завих се през глава и му обърнах гръб.

Извинявам се , че тази глава  е толкова къса , но заспивам и не мога повече. Поне това написах.  Обичам ви лемурчета❤❤❤🐾🐾🐾