Малко любов и смут

Отвлечена...

Приятно четене.

|неутрална гледна точка |

Беше студена и ужасно тъмна вечер.
10:30.
Студеният въздух преминаваше през кожата на всеки един човек,който беше навън. Небето нямаше и една звезда. Луната беше скрита от тъмни облаци. Нямаше какво да свети по Лондонският красив мост. Красив. Красив,но с ужасни историй. Или историй ,които са напът да се случат? Не се знае.
Всички хора седяха далеч от тази улица и този мост. Там не беше осветено,продаваше се дрога и наркомани се събираха там,за да се дрогирват. Преди пет години беше станало убийство точно до счупената улична лампа върху моста. Беше убито момиче на 16 години. Отвлекли са я там. И след нялкото дни на изнасилване е върната на същият мост и намушкана приблизително от 20 до 30 пъти.

Клеър се пребираше от почасовата си работа.

-Ох,изморих се-въздиша тежко тя.

Тя вървеше по улицата до моста. От там се пребираше всяка вечер. Но дали е останала незабелязана?

Заваля дъжд.

-Мамка му!-изпсува тя.-И мъгла има и дъжд!-извика на себе си недоволно.

Клеър тръгна по пътя,който виждаше. Изгуби се в мъглата. Не знаеше къде е и се облегна до една ветрина. Някакъв магазин или поне е бил такъв. По тези улици не се криеше нищо добро. Слънце нямаше по този квартал. Блоковете спираха да навлиза слънце там. Изглеждаше още по-страшно от колкото е. Имаше стари и срутени къщи. Много от блоковете и къщите бяха надписани и нарисувани със зловещи надписи и рисунки. Имаше дати на страшни събития,които са ставали в квартала.
Клеър беше уплашена. Сгуши се в ъгъла на магазина.
Дъжда се намали. Тя реши да тръгне на някъде,за да намери светлина или поне някой,който да я опъти.
Трепереше. Замръзналата Клеър трепереше от студ,но повече от страх. Не знаеше всички страшни слухове за този квартал,но щом чуеше името му настръхваше. Стигаше да знае за онова момиче,което е било убито от наркомани,които ходят често по тези места.
Тя стигна до моста. Първо не видя,че е там заради огромната мъгла,но когато стъпи върху него...Тя се огледа и видя къде е. Седеше точно там,където беше убито младото момиче. Клеър беше също на 16 години. Щеше да става на 17 след два месеца,точно,като онова момиче. Почти на 17 години.
Изпадна в ужас. Уплаши се много и замръзна на място. Не чуваше нищо освен дъжда,който пак се усили.
Беше уплашена. Не знаеше на къде да тръгне.
Изведнъж Клеър усети нещо студено отзад на скалпа. Беше пистолет.

-Ако направиш и едно движение, си мъртва.

Следва продължение.

               Другите

                                        глави        

           Ще

                                 Бъдат
По
            -

                Дълги.