Всичко започна заради него...(21.1)

1.9K 48 67
                                        

Май ме забравихте , а ? Упс. Съжалявам сладки лемури , но ето ме.
Хохо!!!


    | гледната точка на Лина |

Когато видях майка ми пред вратата се шокирах. Краката ми се подкосиха , сърцето ми затуптя така , всеедно съм тичала 100 километра , лицето ми прибледня и се изпотих. Шон седеше на дивана , но след като ме погледна се изправи и дойде веднага до мен. Оледа майка ми и мен.
-Лина добре ли си?-попита тихо Шон.
-М-майко? Какво правиш тук?
-Вместо да задаваш излишни въпроси се мръдни и ме пусни вътре.-казя заповеднечиски тя.-Кое е това момче Лина?
-Не те интересува майко.
-Моля? Така ли ще се държиш с майка си момиченце?!?
-Аз съм Шон госпожо , приятно ми е.- Шон подаде ръка. Радвам се , че се намеси точно , когато трябваше.

Майка ми го огледа , като свирепо куче , което оглеждаше следващата си плячка и е готово да нападне.

-Аз съм Сисилия , майката на Лина.

Изпуфтях , щом каза "майката на Лина" тя каква майка е...

-Недей да пуфтиш момиченце!
-Добре.-въздишах.

Поканих майка ми да се събуе и да отидем в хола. Тя разбира се не пропускаше да огледа всеки детаел на мястото , в което живея.

-Значи тук живееш?
-Да.-отговарям й кратко , точно и ясно. Не искам да разговарям с нея.
Шон ме погледна объркано. Горкия не знае какво става , а беше така възбуден...

-И значи Шон? Нали така?
-Да госпожо.- да не е някоя важна , да я наричаш госпожо , Шон.
-И ти какъв си? Приятел на Лина от училище ли? Заедно ще учите или какво?
-Не майко. Той ми е гадже.-въздъхнах и отидох до своя любим.

Малко любов и смутWhere stories live. Discover now