Малко любов и смут

Тази вечер е само за теб...(2)

Приятно четене❤❤❤

| гледна точка на Бет |

Лорънс Смий или накратко -шефът ми , ме предърпа към себе си и допря телата ни. Аз го погледнах очудено.
Какво прави? Какво смята да прави?

-Господин Смий какво правите?-попитах аз,а той си наведе и сля устните ни.
Бях шокирана какво става,но този ментов вкус...беше толкова...ах...Отдадох се на дългата целувка. Той отдели устните си от моите и седна на стола си,а аз седях сцепенена.

-Г-це Бет ,не ми отговорихте дали мъж Ви е наказвал?-попита съвсем спокойно ,всеедно преди малко не бе слял устните ни.
-Н-не г-н Смийт...
Той ме погледна с усмивка. Някак плашещо-красива усмивка.
-Бет седни.-нереди той.
Отивах към стола да седна,но той ми каза:
-Не може да сядаш на тези столове.
-А къде да седна г-н Смийт?
-В скута ми.-каза го с толкова спокоен тон.
Не мога да се контролирам...Бет какво ти става подяволите?
Седнах в скута му ,както той ми нареди. Тогава той дръпна полата ми нагоре и вече ми се виждаха бедрата.

-Какво правите г-н Смийт?
-Тихо Бет, тихо. Ще ти покажа как се наказва човек,който не гледа пътя си и се блъска в хората.

Преглътнах. Какво смята да ми прави? Как смята да ме ,,наказва".

Смийт започна да разкопчава копчетата на ризата ми. Откопча 3 копчета,които бяха достатъчни ,за да види белият ми дантелен сутиен. Настръхнах,когато видях изомрудените му очи върху гърдите ми.

-Бет,изправи се.
Изправих се.
-Бет,обърни се с гръб от мен и сложи дланите си на бюрото.
Направих го.
-Каквото и да правя , не спирай да броиш от 100 до 0 .
-Добре г-н Смийт.
-Не ти препоръчвам да объркваш нищо или да спираш . Не харесвам издънките Бет.
-Да г-н Смийт.

Започнах да броя:
-100,99,98....

Лорънс Смийт дръпна ризата ми надолу и рамената ми се оголиха,но не спирах да броя.
Вдигна полата ми до кръста ми и се виждаха белите ми прашки с жартиери. Тогава Смийт ме надупи на бюрото му.
-Не спирай да броиш Бет.
-78,77,76.....

Лорънс Смийт бавно и нежно погали дупето ми и след не повече от 5 секунди го плесна толкова силно,че изохках.

-Продължавай да броиш Бет.
-66,65,64...
Смийт опипваше задните ми части с двете си големи ,груби мъжки ръце.
Тогава той пак ме удари по гъза. Чуваше се ,,ПЛЯС,ПЛЯС,ПЛЯС" , това болеше , но някак си се възбудих. Осетих как де подмокрям,но не знам как? Как от това ще си възбудя чак толкова,колкото да се подмокря. Или мисълта,че този човек го прави...ме подмокря?
-46,45,44...
Тогава той с два пръста погали нежността ми и аз изстенах.
-Брой Бет.
-43....43...42..
-Обърка. Сега започни от начало ,от 100 до 0.
-Но...
-Няма,но Бет. Ще ме слушаш,разбра ли?!
-Д-да г-н Смийт...