Малко любов и смут

Всичко започна заради него...(21.2)

Приятно четене лемурчета🐾.

| гледната точка на Лина |

-Момиченце , аз да съм ти позволила да имаш гадже?-извика майка ми и бях в шок от това , което каза.
-Моля????-гледах я невярващо и това беше единственото нещо,което можеше да излезне от устата ми. Все още не можех да симилирам , че е дошла тук и , че ми говори така.
-Ти си още ученичка , малка си за гаджета!!!
-Майко , почти съм на 18 години , не съм изобщо малка ако питаш мен или когото и да е!
-Слушай ме малко дете глупаво! Аз ли съм майката или ти?!?
-Ти да си майка? Ти дори не си подобие на майка!!! Преди колко много време ме изгони да се оправям сама , да работя , за да не спя на улицата. Трябваше няколко месеца да спя при едно момиче , да ходя през учебните дни на две работи и събота и неделя на трета!? Ти знаеш ли аз дали съм имала време да си почина? Ами подигравките , които имах в училище?!? За тях знаеш ли?! "ХА-ХА ЛИНА НЯМА НИТО МАЙКА , НИТО БАЩА  , изхвърлиха я , като мръсна котка!" "НЕ КАТО МРЪСНА КОТКА , а дори по-зле хаха!" "Кои изроди , които са уж родители биха постъпили така?!" "Детето където е изгонено от родителите си , странете от нея , за да не ви зарази с негатизъм и депресия!" ТИ ЗНАЕШ ЛИ НА МЕН КАКВО МИ БЕШЕ "СКЪПА" МАЙКО!? ЗНА...-тогава почуствах пареща болка по едната ми бузата. Погледнах така наречената си майка и осъзнах , че тя ми удари шамар.

Шон започна да вика нещо и да я гони , но нищо не чувах от шибаната болка , която чуствах. Не тази на бузата , а тази в сърцето ми...

~♡~♡~♡~♡~♡~♡~♡~♡~♡~♡~♡~♡

-Как си Лина?-попита Шон , като държеше пакетче с лед върху бузата ми.
-Не знам. Срината съм Шон. Още повече и от преди. От когато ме изгониха. Срината.-той ме погледна тъжно и ме прегърна. Бузата ми с лед мокреше тениската му , но на него не му правише особенно голямо впечетление и просто седеше на едно място , прегръщайки ме.
-Благодаря ти.-прошепнах.
-За кое?
-Че я изгони и че си до мен.
-Винаги ще съм до теб. Каквото и да стане Лина , каквото и да стане.
-Каквото и да стане?
-Да , каквото и да стане.

Знаете ли. Обичам Шон. Радвам се , че сега е до мен.
Казвам го , защото знам , че няма винаги да е така.
Няма винаги да е до мен.
Никой не ме желае.
Собственото ми семейство.
Нямам и приятели или приятелки.
Нямам с кого да излезна , освен с Шон.
За сега с Шон.
След време няма да имам никой.
Ще си остана сама , както казваше майка ми.
"Трупът ти ще се разложи в малката колиба , в която ще живееш и чак след месеци ще те намерят , защото няма да имаш нито приятели , нито семейство , нито никой , за да се притесни някой за теб и да те потърси. Ще си умреш , като кукувица. Като един стар самотник. Е , освен ако не умреш млада от наркотици хаха , о да , ти нямаш пари. Може и да умреш , като проститутка. Но все ще си жалка.
Жалка си ти Лина."

-Лина? Лина? Лина?...-Шон повтаряше името му , но бях истински срината , за да му отговоря. Погледнах го и падна една сълза от окото ми. Той ме стисна по-силно към себе си и ми прошепна:
-Обичам те. Ти си моето всичко. Без теб не мога да живея. Без теб живота ми е коварен и гнусен. Без теб не мога да съществувам , а ако съществувам , то ще е в пълен мрак и ужас. Обичам те. Никога няма да те оставя , надявам се и ти да не ме оставяш повече.-целуна ме нежно по челото , а аз легнах на вратът му и не одържах това повече в мен. Разплаках се. Плаках толкова силно и толкова много. Той ме милваше и подкрепяше.

Ще направя всичко , за да може завинаги да остана с този МЪЖ.
Той е мой.
Обичам го.
Не го давам на друга.

Мой си Шон. Мой.