Захвърлих всичките си учебници в шкафчето и издухах падналите кичури коса пред очите си. Тъкмо се обърнах на пети, насочвайки се към стаята си по английски, когато чух виковете на най-добрата ми приятелка:
„Мелъдииииии!" Пропищя истерично тя, карайки очите ми да се присвият от силните и децибели.
„По тихо Айлин, не е нужно цялото училище да ни слуша!"
Тя леко се намръщи от хапливата ми забележка, но бързо се осъзна и се хвърли да ме прегръща.
„Ще отидем на партито на басейна довечера нали?" Ентусиазмът в гласа и бе видим.
„Знаеш отговора ми!" Извъртях раздразнено очи, вече и бях казала, че не ми се ходи... "А и без това не можем да отидем освен ако някой от големите не ни покани."
Писна ми от това парти. Цяла седмица само за това се говори. Всеки иска да отиде и ако някой от дванадесетокласниците те покани е истинска чест. Само, че на мен не ми пука и без това мразя партита и мразя да се показвам по бански. Айлин от друга страна ужасно много иска да отиде, но това няма как да се случи, тъй като никой от големите не знае за нашето съществуване.
„Ами да уредих го!" Плесна развеселено с длани, карайки ме да се задавя шокирана от думите ѝ. "Остава само да се съгласиш." Добави, а аз започнах да кашлям, притискайки леко гръдния си кош.
„Моля!? Няма начин!" Извиках ужасена...
Устата ми се отвори широко от изненада. Но как е успяла?
„Как?" Промърморих нацупено, мислейки си колко много не ми се ходи на това парти.
„Ами срещнах едно много приятно момче. Казва се Лиам и каза, че за него ще бъде удоволствие да се присъединим към него и приятелите му."
Завърши изказването с широка усмивка, която аз побързах да стопя.
„Няма значение пак няма да стане!" Поклатих глава категорично глава.
„Хайде де! Ще бъде най-якото парти за годината и ние ще го пропуснем!" Започна да мрънка и да се тръшка като малко дете.
„Ти отиди!"
„Не искам без теб!"
Как мразя когато прави така. Кара ме да се чувствам виновна, че тя ще го пропусне заради мен.Айлин със сигурност знаеше как да ме принуди да направя нещо, което не искам....
VOCÊ ESTÁ LENDO
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfic- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
