„Отивам да си взема душ." Отвърнах малко сковано и се насочих нагоре по стълбите. Тъкмо си мислех, че ще се размина без никакво подмятане на реплики от негова страна, когато го чух да се провиква:
„Заключи добре вратата!"
О за бога, този ден няма ли край... Простенах мислено и продължих да се изкачвам.
В шкафа в банята намерих две кърпи, една по-голяма за тялото ми и друга по-малка за косата. Натиснах няколко пъти дръжката надолу, за да се уверя, че е заключено и няма как да се отвори. Нямах никаква представа какви мисли минават през главата на Хари, така че предпочитам да съм застрахована.
Пристъпих внимателно в кабината и плъзнах стъклената врата. Пуснах душа и оставих малките горещи капчици вода да се стичат свободно по тялото ми. Душът до някъде ме отпусна и поуспокои. Прекарах цял час в банята, бавих се колкото може повече, за да не се налага да слизам при Хари. Действията му толкова ме притесняваха и с всяко негово докосване усещах как желанието ми да му устоя се пречупва малко по-малко. Трябваше да се стегна и да измисля нещо, с което да се занимавам някъде далеч от него. Тъй като обаче бяхме затворени във вила по средата на нищото, нямаше дори къде да изляза освен в градината. Но той можеше свободно да ме последва.
Мога да сготвя нещо – помислих си. Това е добра идея, той едва ли обича да готви и няма да му се седи в кухнята, а пък аз ще прекарам още няколко часа далеч от близоста му. Няколко часа, които могат да ми осигурят победата. Преоблякох се и слязох долу с широка усмивка, напълно готова да задействам плана си. Хари не беше в хола, това до някъде ми се стори странно, но побързах да се отърся от тази мисъл.
Когато пристъпих в кухнята, първоначално бях твърде заета да връзвам косата си и не забелязах нищо. Но в момента, в който вдигнах глава видях Хари зад кухненския плот да реже зеленчуци. Устата ми буквално удари пода. Трябва доста време да съм седяла така, защото когато срещнах погледа му онази дяволита усмивка отново бе намерила мястото си на устните му.
„Знам, че изглеждам секси докато готвя." Заключи погледа си за кратко с моя и след това отново върна вниманието си на зеленчуците.
„Не е това, просто открадна идеята ми за готвенето." Извъртях очи.
„Можеш да ми помогнеш ако искаш."
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
