Гледната точка на Хари:
Мамка му! Това не трябваше да става.... Какъв глупак съм да се изпусна така... Сега как ще замажа положението? Седях и я гледах тъпо докато се опитвах да измисля какво да кажа, а тя със своите огромни кафяви очи тръпнеше в очакване да чуе отговор.
Мисли Хари, мисли... „Сетих се!" Провикнах се мислено. Ще отрека.. „Ама разбира се, че тя е толкова тъпа да се върже!" Обади се противния ми вътрешен глас. Дори и да не се, нямам голям избор...
„Това ли казах?" Попитах като тонът ми се получи леко висок и писклив. О за бога каква излагация... Така съвсем няма да се върже. „Ъм.. Не съм се усетил. Нямах предвид това." Размахах ръка във въздуха все едно исках да пропъдя някоя муха. Виждах как след всяка моя дума надеждата в очите и угасваше малко по-малко, докато накрая там се намести тъгата. Лицето и посърна и сълзи започнаха да се заформят отново. Сега, когато я виждам толкова разстроена осъзнавам, че идеята да отрека не бе толкова добра. Защо съм такъв страхливец, трябва просто да си призная всичко. Тя заслужава да знае. „Виж Мел, истината е..." Тя не ме остави да довърша, а направо профуча покрай мен, тичайки към вратата. Боже какво направих....
Гледната точка на Мел:
Какъв идиот! Знаех си, знаех си, че ще отрече.... Пълен страхливец! Как можах да се влюбя в такъв малоумник!? Не заслужава дори една моя сълза.
Дотичах до някакво дърво, намиращо се зад къщата и буквално се свлякох на земята, свивайки се на кълбо. Извадих телефона от задния си джоб и с няколко натискания по екрана набрах номера на човека, от когото имах най-голяма нужда в момента.
„Али.." Почти проплаках в слушалката.
„Мел!" Извика изненадано тя. „Къде изчезна? Поболях се от притеснение. Помислих, че ти се е случило нещо... Добре ли си?"
„Толкова съжалявам! Наложи ми се да замина набързо и не успях да ти звънна. Но спокойно, нищо ми няма. Добре съм!"
„Не звучиш добре изобщо.. Какво е станало? Да не е нещо с Хари?"
Само при споменаването на името му, горещи сълзи закапаха от очите ми. В следващите 5 минути единственото, което се чуваше от моя страна бяха хлипанията ми и накъсаните вдишвания, които правех в опит да се успокоя.
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
