Гледната точка на Мел:
След погребението на Лиам заведох Али в тях, за да си почине малко. Милата плака цяла нощ, а аз не можех да направя нищо, за да успокоя поне малко болката и. Хари него знам къде е, не ми се е обаждал. Последно го видях да се качва в колата си и да тръгва нанякъде. Не го спрях, защото знам, че има нужда да бъде сам. Но вече мина цял ден без да го видя и три дни без да си говорим. Притеснявам се да не би да му се е случило нещо.
Разтърках внимателно очи и бавно отместих завивката от тялото си, изправяйки се. Опитвах се да бъда възможно най-безшумна, за да не събудя Али. Слязох долу в кухнята и извадих кутията с портокалов сок, сипвайки си в една чаша. Започнах да преглеждам списанията оставени на масата, когато от едното от тях падна някакъв лист хартия, целият изцапан с кръв. „Какво е това?" Зачудих се. Развих бележката, прочитайки написаните с печатни букви думи: Найл бе само началото! Нали не си мислехте, че може да избягате? Всички вие ще страдате заради Хари Стайлс!
О боже! Но защо Али не ми е казала за това? Не мога да повярвам, че майката на Роузмъри е сторила такова ужасно нещо... Кой нормален човек е способен на това? Ужасно е да искаш умишлено да нараняваш хората и да ги караш да страдат, а още по-ужасно е всичко това да ти доставя удоволствие. Разбирам, че е загубила детето си и искрено и съчувствам, но какво общо имаха всички тези невинни животи, които отне. Наистина ли си мисли, че това ще облекчи болката и и ще я накара да се почувства по-добре...
Дали Хари знае за тази бележка? Надявам се не, защото това ще го съсипе... Вината наистина ще го убие, а аз не мога да си позволя да го загубя. Стреснах се леко, когато чух телефона ми да вибрира на масата. Грабнах го веднага с надеждата, че там ще е изписан номера на Хари, но вместо това видях този на Луи.
„Хей, хей бейби! Как сте?" Попита весело той, а аз покрих устата си с ръка. Господи! Покрай цялата суматоха забравихме да звъннем на Луи и да му съобщим за Лиам... Това никога няма да ни го прости. Как можахме да сторим подобно нещо!?
„Ъм... Луи, трябва да ти кажа нещо." Затворих очи в опит да успокоя дишането си и да подредя мислите си.
„Разбира се бейб! Да не би да се е случило нещо? Виж знам, че не съм звънял от много време и се покрих за малко, но искам да ти кажа колко добра сватовница си. С Валъри всичко върви повече от чудесно! Така, че благодаря ти много бейб!"
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
