Единственото, което оставаше, бе Хари да се помести леко и да слее устните ни в страстна целувка.
„Стана късно, по-добре да си лягаме."
Изправи се рязко от дивана и застана пред мен, изчаквайки ме да се присъединя, но аз не помръднах от мястото си. Почувствах се така все едно ми удари шамар. Стоях недоумяваща, какво по дяволите се случи. Бях абсолютно сигурна, че ще ме целуне.
„Какво ти стана?" - събрах смелост и го попитах докато изкачвахме стълбите към стаята му.
„Не знам какво имаш в предвид." - отвърна, но знаех, че лъже.
„За долу преди малко, в хола." - уточних и се заковах на последното стъпало, обръщайки се към него. Той беше стъпил на това преди моето и сега бяхме на една височина.
„Разбрах за къде, но все още не разбирам какво имаш в предвид."
„Защо не ме целуна?" - изтърсих. Утре ще съжалявам за това, но сега алкохола говори вместо мен.
Широка усмивка превзе устните му и трапчинки заиграха по бузите му.
„Искаш да те целуна ли?" - прошепна и се приближи към мен. Дъхът ми секна и устата ми пресъхна. Ушите ми започнаха да бучат и заглъхнаха от притеснение. Отстъпих леко назад, но се препънах в стълбата и залитнах. Хари протегна ръката си и ме дръпна, залепяйки ме до тялото си. Сега бяхме още по-близо от преди, на някакви нищожни милиметри. Носовете ни се допираха един друг.
„Това ли е, което искаш?" - попита още веднъж и погледна към устните ми. Преглътнах тежко, не знаех какво да отговоря. Естествено, че искам, мамка му.
Кимнах едва доловимо и преместих едната си ръка зад врата му. Той отмести глава на една страна и съвсем нежно притисна устните си в моите. Бавно започна да ги движи, подканвайки ме да направя същото. Не осъзнах, че сме се преместили, докато гърба ми не опря в стената. Ахнах от изненада, а Хари много бавно прокара езика си по долната ми устна и след това навлезе с него в устата ми. Целувката започна да се задълбочава, не ми достигаше въздух. Той отмести главата си към челюстта ми и започна да оставя малки целувки. Притворих очи, когато леко засмука кожата на врата ми. След като възстанових дишането си, отново се върна на устните ми като леко стисна долната между зъбите си. Тогава спомените ме връхлетяха.
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
