BUTTERFLY #Wattys2015

Chapter 14: I'm sorry about that!

„Кой по дяволите звъни?" Прошепнах тихо, навличайки дрехата през главата си.

„Нямам идея! Очакваш ли някого?"

Обърнах се към него и го погледнах изключително изненадана.

„Дали аз очаквам? Господи Хари, това е твоята къща! Не трябва ли аз да задам този въпрос?"

„Ами очевидно, не очаквам никого. Нямаше да бъда толкова изненадан ако бях. Зададох ти въпроса, защото може да си казала на някого, че си тук."

„На кого? На Али, която е в болница ли?" Изсъсках.

На вратата продължаваше да се звъни, а ние се дразнехме като куче и котка.

„Какво, да не би да имаш само една приятелка?" Попита саркастично.

„Всъщност да!" Отвърнах и скръстих ръце пред гърдите си.

„Не говориш сериозно!"

„Напротив! Престани да ме изнервяш и отиди да отвориш шибаната врата!"

„Не ми заповядвай!"

„Държиш се като три годишен. Ужасно много ме дразниш в момента!"

„Взаимно е!"

„Не се обяснявай. Заминавай да отвориш шибаната врата, мамка му!" Извиках и го замерих с възглавницата. Той я хвана миг преди да му се стовари върху лицето.

„Кой сега е три годишното дете?" Изсмя се подигравателно и я хвърли обратно към мен. Опитах се да я избегна, но вместо това си ударих главата в раклата на леглото.

„Ще си платиш за това!" Изсъсках, а той се захили насреща ми.

„Престани да се смееш като бавноразвиващ!" Изкрещях след него, а той вече слизаше по стълбите да отвори вратата.

Реших, че не мога да не разбера кой звъни, любопитството ме изяждаше от вътре. Надигнах се от леглото и бързо го последвах. Той ме изгледа странно, а когато отново се почука аз направо подскочих, хващайки се за бицепса му.

„Бъзла!" Прошепна той, приближавайки се към шпионката. Когато погледна през нея, широка усмивка изгря на лицето му. Със замах отвори широко входната врата и от там се показа невероятно красиво момиче с мека кестенява коса и сини очи. Красотата и бе зашеметяваща и веднага побързах да свия устни в тънка линия. Ужасното чувство на ревността ме обзе в мига, в който тя се хвърли на врата му, прегръщайки го.