Вече час стоях затворена в банята на Хари и правех опити да се преборя със себе си и да изляза, за да го изслушам. Честно казано в момента изобщо не исках дори да го виждам. Как е могъл да ме гледа в очите и да ме лъже за Роузмъри. Аз я мразех за това, че го е изоставила, а него съжалявах. Дори се зарадвах, че се открива пред мен и ми споделя, а той е говорел пълни лъжи. Как да се изправя пред него в момента и да го изслушам, как мога да съм сигурна, че ще ми каже истината.
Издишах няколко пъти и събрах нужната ми смелост. Натиснах дръжката надолу, отваряйки вратата. Заварих Хари на земята, облегнат на стената до стълбите. Очите му бяха затворени, главата му бе отпусната назад. Бавно се приближих и седнах до него, кръстосвайки крака под себе си.
„Искам да чуя всичко! Без повече лъжи, без оправдания. Искам искреност, искам да мога да ти вярвам!" — Казах, поглеждайки го с крайчеца на окото си.
Той въздъхна и се обърна към мен, хващайки ме за ръката. Веднага се отдръпнах, допирът му в момента само ще ме разконцентрира. Завъртях се с лице към него, заковавайки погледа си с неговия. Само така щях да разбера ако ме лъжеше.
„Ако усетя, че ме лъжеш, ще си тръгна и никога повече няма да ти проговоря!" — допълних.
Бях абсолютно сериозна. Не оставих нито една емоция да премине през лицето ми. Скръстих ръце пред гърдите си, за да не му позволявам повече да ме докосва.
Той явно осъзна, че няма измъкване, затова просто извъртя очи, раздразнен от поведението ми.
„Всичко беше така както ти казах! Не съм те лъгал, просто спестих някои неща."
„И под някои неща, говориш за смъртта и!" — уточних.
Той кимна с глава и продължи:
„Обичах я, много! Не знам какво ти е казал Найл, но той е мръсно копеле и не трябва да му вярваш!"
Простенах силно и хванах главата си с ръце.
„Каква е тази вражда между теб и Найл?"
„Той.... Ъм...." — запъна се.
Не знам какво бе на път да каже, но явно е нещо, което не иска да изрича. Челюстта му бе стисната силно, в опит да задържи напиращите думи.
„Хари.." — започнах с предупредителен тон.
Той очевидно осъзнал се, продължи.
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
