„Божичко..." Мъчителен стон се откъсна от устните ми, преди да вдигна ръка и да покрия устата си, заридавайки тихо.
Погледът ми обходи тясната стаичка с две легла, която ми бе дом в последната година. Сега изобщо не изглеждаше така. По целите стени висяха закачени снимки, на които бе заснето тялото на жена, цялото покрито с кръв.
Не разбирах... Мислите се блъскаха в главата ми в опит да намерят причина за всичко това. Аз не познавах тази жена, колкото и да се взирах в лицето и, в притворените и очи и мъртвешки стиснатите и устни, от които се стичаше струйка кръв, аз не я познавах... Никога преди не я бях виждала. Кой би я свързал с мен и защо би закачил снимките и по цялата ми стая?
Погледът ми се прикова на белият лист, лежащ спокойно върху шкафчето до леглото на Вал. Избърсах набързо стеклите се по страните ми сълзи от ужас и се надигнах от пода, влачейки краката си до мястото на бележката. Бавно разгърнах листа, стараейки се да нормализирам дишането и ритъма на сърцето ми. Погледът ми трескаво обходи написаните с красив почерк думи:
Сега вече не само знаеш, но и видя със собствените си очи какво е сторил любимия ти. Наслади се на снимките и дано те никога не напуснат съзнанието ти, за да може всеки път щом погледнеш лицето му, пред погледа ти да изниква деянието извършено от него.
Прочетох това стотици пъти и всеки един ред ми причиняваше неoписуема болка. Не можех да повярвам, че отново има някой, който иска да съсипе връзката, която успяхме да изградим с Хари.
Вените ми се напълниха с невероятен прилив на адреналин, яростта превзе цялото ми тяло и преди да се усетя, вече свалях и късах снимките като обезумяла.
Да вървят по дяволите и мъртвата майка на Роузмъри и този негодник, който е направил всичко това в стаята ми. Няма да се поддам на опита им да си играят с мозъка ми и да се опитват да съсипят връзката ми. Преживях толкова много, заслужавам поне сега да бъда щастлива и няма да допусна някой да ми го отнеме. Аз съм силна, Хари е силен и любовта ни е искрена и чиста, няма да позволим никой да ни раздели.
Сега трябваше да се стегна и да направя това, за което всъщност бях дошла до тук, а именно да си събера багажа, за да мога да се преместя при Хари.
„Нашата връзка е непоклатима!" Продължавах да си го повтарям на ум, в опит да избия от съзнанието си ужасните сцени изобразени по снимките.
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
