BUTTERFLY #Wattys2015

Chapter 35: Good girl!

Гледната точка на Хари:

„Луи!" Крещях като луд името му, тичайки надолу към импровизирания ни лагер, който сега бе обхванат от пламъци. „Луи!" Повиках го отново, но пак гласът ми увисна в тишината и остана без отговор. Забелязах, че не се в лагера, което значеше, че има само още едно място. Но как за бога не забелязват пламъците. Втурнах се с всички сили към колата, когато осъзнах, че достъпът ми до нея е отрязан, заради шибания пожар. Разтърках леко очите си, защото димът ги караше да сълзят. Когато успях да се фокусирам върху колата видях вътре ужасените лица на Луи и Валъри. О господи, ако не ги измъкнем скоро от там ще се задушат или по-лошо, колата може да избухне...

„Боже, Хари! Какво ще правим?" Изпищя Мел, очите и бяха изпълнени с тревога и трескаво оглеждаше огъня разпрострял се около колата.

„Ами не можем да заобиколим огъня, защото е обградил цялата кола... И нямаме никакво време да мислим, защото всеки момент може да избухне..." Започнах да скубя нервно косата си и да обикалям в кръг... Хайде Хари, мисли... Мисли... Знам, че има начин, просто трябва да се сетя какъв и трябва да го измисля доста бързо... И тогава ми хрумна. „Ама разбира се!" Извиках и се втурнах обратно към лагера, грабвайки бутилката с вода и едно одеяло.

„Какво правиш?" Попита притеснено Мел.

„Не мога да заобиколя огъня, но мога да мина през него." Отвърнах уверено и започнах да заливам одеялото с вода. 

„Да направиш какво!?" Изкрещя изпаднала в истерия. „Хари, нормален ли си? Ще се запалиш... Моля те, недей!" Почти проплака.

„За бога Мел, чуваш ли се? А какво да направя, да ги оставя да умрат ли?" Изкрещях ядосано.

„Не! Разбира се, че не!" Разтърси глава. „Просто... Трябва да има и друг начин."

„Няма!" Отсякох и се загърнах плътно с одеялото. „Иди вземи още едно и направи същото, което направих аз." Инструктирах я.

Тя веднага се затича и след секунди се върна с другото одеяло, започна бързо да го полива с вода и когато бе достатъчно напоено и казах: „Сега преди да мина ще го пуснеш върху огъня, за да ми осигури поне малка пролука."

„Добре!" Отвърна и се насочи внимателно към огъня.

„Направи го, сега!" Извиках и тя хвърли одеялото върху пламъците. Както си и знаех това намали огъня в едната част, правейки нещо като мост. Без да му мисля много, защото знаех, че ако се замисля, ще се разколебая, се хвърлих бързо в огъня, минавайки през одеялото и внимавайки, да не изтърва другото от тялото си. Чувството беше отвратително... Дробовете ми се напълниха с дим и отделно, изгорих доста лошо едната си ръка, с която придържах одеялото. Въпреки, че минах разстоянието за секунди, димът замая леко главата ми, а горещината бе непоносима. Побързах да стигна до Луи и Вал, отваряйки им вратата, а аз се насочих към багажника. Дадох одеялото на Луи, да се загърнат, за да могат да минат от отсрещната страна.