Гледната точка на Хари:
Едва се побирах в кожата си още в момента, в който Ноа седна до нея. А сега, когато се смееше, така все едно и е казал най-великата шега, едвам се сдържах да не го размажа.
„Хари!" Обърнах се в посока на гласа, за да видя Аурора с изкривено от болка лице. „Би ли се успокоил. Стискаш крака ми прекалено силно..."
„Господи, извинявай!" Въздъхнах и отдръпнах ръката си, дори не знам защо я сложих там. Може би от части исках Мел да ревнува, но сега, когато я виждам как си говори и се киска с Ноа искам просто да се махна от тук. „Мисля да изляза за малко." Прошепнах на ухото на Аурора, миг преди звънливия смях на Мел да прокънти отново в главата ми.
„Недей!" Тъкмо бях понечил да стана, когато тя хвана ръката ми и ме дръпна обратно. Сега Мел бе спряла да се смее и погледите на нея и гнусния червей бяха впити в мен и Аурора. „Двама могат да играят тази игра! След като те предизвиква, отвърни й! Не се дръж като женчо!" Просъска в ухото ми, а след последната дума я изгледах с ядосан поглед.
„Не ми говори така..." Просъсках и обратно. „И какво се очаква от мен да направя?"
„Няма да ти казвам как да сваляш момиче..."
„Искаш да те свалям?" Опулих се насреща й.
„Аплодисменти за Хари, който току-що откри топлата вода... Как иначе ще я накараш да ревнува?" Извъртя очи с досада. „Но винаги има и втори вариант..." Добави и сега привлече интереса ми.
„И какъв е?" Попитах любопитно.
„Да се държиш като мъж и да и обясниш всичко!"
„Няма начин!" Скръстих ръце като малко дете и се облегнах на дивана. Усетих как погледът на Мел буквално прогаряще дупки в лицето ми, затова вдигнах очи, очаквайки да срещна нейните, но тя побърза да се извърти към Ноа, правейки се че досега не ме е зяпала. Аурора забеляза всичко това и простена звучно.
„О, я стига!" И тримата впихме очи в нея, следейки всяко следващо нейно действие. Тя се надигна от дивана и отиде право при Мел.
„Мел, може ли да поговорим отвън?" При тези нейни думи, устата ми буквално удари пода. Ама какво си мисли, че прави!?
Гледната точка на Аурора:
Писна ми от тези двамата... Очевидно е, че се обичат, защо изобщо ние двамата с онова момче, не му знам името, им играем като защитни стени. Видях болката, която мина през очите й, когато Хари постави ръка на коляното ми. Какъв е смисъла от всичко това, взаимно да се карат да ревнуват... Да не сме в детската градина...
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
