BUTTERFLY #Wattys2015

Chapter 12: You are mine!

„Хари спри!" Изкисках се и се опитах да го избутам от себе си. От половин час се борех с него да станем от леглото, за да отидем на училище.

„Дай ми пет минути и обещавам няма да съжаляваш!" Прошепна съблазнително на ухото ми и ме целуна леко по бузата.

„Ще закъснеем за училище, а и се съмнявам да направиш нещо съществено за тези пет минути."

„Да не би току-що да ми намекна, че се съмняваш в моите сексуални умения?" Сложи ръка на сърцето си все едно думите ми го нараниха. Гримасата му беше епична и се опитах да сдържам смеха си.

„Ако спреш да се държиш като три годишно дете и ме закараш на училище, ти обещавам, че довечера ще остана отново."

Видях как искрица премина през зелените му очи и той съблазнително прехапа устни.

„Дадено!" Веднага скочи от леглото и затършува в гардероба за някакви дрехи. Извади тениска и дънки в типичния за него черен цвят. Преоблече се набързо и след това изтича до банята. Аз отдавна бях готова, просто бях заета да се занимавам с лиготиите му. Иначе до сега да бях тръгнала около двадесет пъти, но наистина не ми се пътуваше с рейс, а и исках да бъда с него.

„Хайде!" Каза той, махвайки ми с ръка от стълбите. Веднага се изправих от леглото и се затичах към него.

*********

„Горещо ли ти е? Искаш ли да пусна климатик?" Попита. Вече се бяхме качили в луксозния му черен джип. Сетих се, че Лиам беше с него, когато дойде да ни вземе от дома на Али във вечерта на партито. Тази вечер никак не мина добре за мен, но поне срещнах Хари. Донякъде не съжалявам за нищо, дори и за случката с Найл. Няма смисъл цял живот да се измъчвам с това, така или иначе нищо не се случи.

Поклатих глава в отговор на въпроса му. Наистина беше горещо, но нямаше смисъл от климатик.

След десет минути Хари вече паркираше пред училище. По пътя доста мислих за отношенията между мен и къдрокоското. Какви бяхме в момента? Дали сме в началото на сериозна връзка или сме просто приятели, които от време на време се целуват. Не можах да си отговоря на нито един от тези въпроси, затова ги избутах настрана.

Чак сега забелязах, че Хари ми е отворил вратата и седи и ме чака да сляза, а аз размишлявам над живота ни. Усмихнах му се извинително и бавно се спуснах от седалката.