BUTTERFLY #Wattys2015

Chapter 15: In fact, he's right behind you!

След като се прибрах вкъщи си взех дълъг освежаващ душ, преоблякох се и се насочих към болницата където беше Али.

Щом пристигнах, почуках на вратата на стаята и, когато открехнах леко вратата, забелязах перфектно оправеното, но празно легло. Потърсих някоя сестра, за да я попитам къде е Али.

„Оо ами, пациентката беше изписана още вчера." Усмихна се мило тя.

Кимнах и се насилих да и върна усмивката, но вътрешно се чувствах ужасно. Али трябва да ми е бясна. Не я посетих нито веднъж, а от три дни не сме си казали дори и дума. Но защо тя не ми писа смс, че са я изписали. Как защо? Сигурно ми се сърди и то с право.

Излязох от болницата и се насочих към къщата на Али. На вратата ме посрещна майка и. Уведоми ме, че Али почива в стаята си и се отдръпна леко от вратата, за да вляза.

Пристъпих в стаята и с наведена глава, не смеех да я погледна. Тя лежеше на леглото със списание в ръка, изглежда доста се бе заинтригувала от новите тенденции. Когато усети присъствието ми, надигна леко главата си.

„Мел?" Прошепна изненадана.

Горещи сълзи закапаха от очите ми. Чувствах се толкова виновна, че едва събрах сили да говоря.

„Толкова съжалявам!"

„Съжаляваш, за какво?"

„Че не дойдох да те видя, че не ти се обадих да те питам как си, за това, което ти причини Найл. За всичко!"

„Какво говориш? Вината не е твоя, че Найл е психично болен. А колкото до това, че не си дошла да ме видиш, дори и да беше нямаше как."

„Какво имаш предвид?"

„Ами помолих служителите да не пускат никого. Дори Лиам. Исках няколко дни спокойствие, не се обиждай." Засмя се истерично.

„Боже, как ми олекна само!" Присъединих се към лудия и смях.

„Е хайде, разказвай!" Каза тя, като остави списанието на една страна и се отмести леко, за да мога да легна до нея.

Гледната точка на Хари:

„Ей пудел, телефона ти звъни!" Провикна се Аяна от хола. Изпуфтях раздразнено и се насочих на там.

„Ако ми кажеш още веднъж така, ще те заключа на тъмно в банята!" Усмихнах се зловещо, когато тя ме погледна с големите си изплашени очи. Знаех, че тъмнината я ужасява. Когато като малка се занасях с нея и и загасях лампата докато беше в тоалетната, тя пищеше и блъскаше по вратата като истеричка.