Мамка му, ударих го, ударих Хари. Клатех невярващо глава, тичайки към... И аз не знам, към вкъщи предполагам. След пет минути забавих темпото, защото вече не ми бе останал въздух. Извадих телефона от задния си джоб и набрах номера на Али.
„Мел?" — чу се сънения и глас, явно я бях събудила.
„Али, имам нужда от помощ!"
„Какво си правила в къщата на Хари?" — развика ми се тя, щом се качих в колата и.
Бях я помолила да дойде да ме вземе, защото нямаше никакъв шанс да извървя цялото това разстояние до нас, преминавайки през този отвратителен квартал.
„Беше ужасна грешка, не трябваше да ходя." — изстенах и покрих лице в дланите си.
„Слушам те" — подкани ме тя.
„И аз не знам защо отидох. Беше ми скучно и исках да се поразходя. Неусетно се озовах пред тях, а вече нямаше рейсове и не можех да се прибера. Всичко вървеше чудесно в началото — говорехме си, смеехме се. После той ме целуна, беше невероятно, не исках да свършва. И след това, голямата ми уста и любопитството ми развалиха всичко."
„Какво имаш предвид?" — попита тя, обръщайки леко погледа си към мен, а след това, връщайки го на пътя.
„Попитах го дали се е влюбвал някога. В началото беше спокоен, разказа ми всичко, но после рязко се промени. Разкрещя се, че не знаел, защо ми казва изобщо. Били сме непознати и така трябвало да остане. Нямаш представа колко много ме заболя, това разби всичките ми илюзии за връзка помежду ни. После яростта ме обзе, не мислех какво говорех. Казах му ужасни неща и той на мен също. За капак на всичко го ударих и после избягах. Охх Али, оплесках всичко. Какво ще правя сега?"
„Защо ти трябва да правиш нещо? Той е пълно лайно, и той е започнал всичко като се е разкрещял от нищото. Вината не е изцяло твоя, така че спри да се самообвиняваш."
Засмях се на нелепия и коментар за Хари, но осъзнах, че е напълно права. Няма никакъв смисъл да прехвърлям цялата вина върху мен.
„Защо изобщо си си сложила шал?" — попитах я докосвайки леко материята му.
Забелязах как погледа и шари из колата сякаш се опитва да измисли нещо.
„Нали не криеш нещо от мен?" — попитах съмнително, но вече се досещах защо го е сложила. Усмивката ми напираше да се покаже.
VOCÊ ESTÁ LENDO
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfic- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
