Мамка му, мамка му, мамка му — крещях мислено, тичайки към тоалетната. Бързо отворих вратата и се шмугнах вътре, заключвайки.
Какво да правя сега? Не мога да позволя на Хари да ме види с неговата тениска, но ако се прибера вкъщи, ще изпусна огромна част от материала. Започнах нервно да подръпвам краищата на косата си, обмисляйки вариантите, с които разполагам.
Може пък да не се усети, че е неговата. Охх какво говоря, дори Луи се усети. Боже, как все успявам да се забъркам в такива каши. Вчера му крещях, че не искам да говоря повече с него, а сега се появявам на училище с тениската му. Изглежда така сякаш му правя намек или искам да го дразня нарочно. И съм абсолютно сигурна, че той ще си помисли същото, а това изобщо не бе целта ми. Мамка му, защо бях толкова заспала тази сутрин и не огледах по-добре проклетите си дрехи.
Поех няколко пъти дълбоко въздух, намокрих ръцете и лицето си с хладка вода и се загледах в отражението си в огледалото. Хайде Мелъди, стегни се! Повторих това изречение няколко пъти, попих ръцете и лицето си, за да не са мокри и се приближих към вратата. Добре няма друг начин, ще се наложи да си тръгна. Материалите ще си ги набавя от Али, само да не забравя да и пиша смс, за да не се притеснява.
Наместих чантата на рамото си, завъртях ключалката, карайки я да изщрака, поех си въздух за последно и излязох. Обърнах се да затворя вратата, помествайки се леко назад, когато гърба ми се удари в нещо. Дъхът ми секна и ме обзе паника. Не посмях да се обърна от страх, че ще срещна пронизителни зелени очи. Надявах се, че ако седя достатъчно дълго с гръб, човекът зад мен ще си тръгне.
„Това моята тениска ли е?"
Дрезгавия му глас ме накара да стисна силно очите си и да започна да крещя на ум целия си репертоар с псувни.
Дългите му пръсти леко хванаха материята на дрехата, по този начин успя да установи и контакт с кожата ми. При докосването му, тръпки полазиха цялото ми тяло. Не смеех да се обърна, нито да проговоря.
Хари явно осъзна, че дори и да ме чака до края на деня пак няма да го погледна, затова хвана ръката ми малко по-нагоре от лакътя и ме завъртя към себе си. Погледът ми моментално се заби в краката му и започнах нервно да хапя вътрешната част на бузата си. Той хвана брадичката ми между палеца и показалеца и повдигна лицето ми, заключвайки погледа ми със своя.
CZYTASZ
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
