На снимката е Роузмъри.
Актрисата е Jessica Lowndes.
Гледната точка на Мел:
Погледнах вестника и миг след това го изпуснах на земята. Ръцете ми неконтролируемо започнаха да треперят, докато си преповтарях заглавието.
Ученикът от гимназия „Ривъндейл" Найл Хоран бе намерен мъртъв.
Не знам как събрах смелост да прочета останалото, но го направих. Навеждайки се, повдигнах вестника от земята и зачетох.
Дванадесет часа по-рано.
„Ако това ще ти помогне да се разсееш, можем да отидем в мола." Предложи Али, превключвайки каналите на телевизора.
„Мм не знам. Май предпочитам да си остана тук." Отвърнах отегчено и се излегнах на дивана.
„Е, аз не го предпочитам, затова ставай!" Извика, замервайки сме с декоративната възглавничка.
*****
„Къде е майка ти между другото? Не съм я виждала от доста време, баща ти също."
С Али обикаляхме около четири часа по магазините, след това решихме да седнем в "Старбъкс" да си починем малко. Сега тя отпиваше от двойно карамеленото си лате и ме разпитваше за семейството ми.
„Ами знаеш, обичайното. Заминаха за много дълга командировка." Отвърнах, свивайки рамене.
„Предполагам просто им е писнало от ужасно сдуханата и скучна дъщеря, която имат."
„Хей! Предполагаше се, че трябва да ме разведряваш..." Измрънках, а тя избухна в неудържим смях.
„Виж мила, казах ти го преди, казвам ти го и сега - много по-лесно ще е ако признаеш чувствата си към Хари. Така няма да го задържаш повече в себе си и ще ти олекне."
„И дори да го кажа какво? Нищо няма да се промени, няма да бъдем пак заедно." Въздъхнах и отпих внимателно от горещата напитка.
„Така си го решила ти, не знаеш какви са неговите намерения в действителност."
Не разбирам, защо продължава да упорства и да защитава Хари. Нито беше там, за да го чуе как ми говори, нито нищо. Изобщо не е наясно с нещата, но въпреки това застава зад него, а моето мнение няма никакво значение.
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
