Гледната точка на Хари:
„Мамка му!" Изкрещях, забивайки юмрук в шкафчето. Шума от удара накара и малкото останали души в коридора да се извъртят към мен, оглеждайки ме. Забелязах едно момиче с руса коса да ме наблюдава доста изпитателно. Какво ме е зяпнала толкова? Не е ли виждала някой да се ядосва. Отместих погледа си от нея с надеждата, че следващия път, в който я погледна, тя вече няма да е там. Но грешах... Продължаваше да си седи спокойно облегната на шкафчетата и да ме зяпа. Направо ме подлудяваше.
„Ей ти!" Провикнах се. Гласът ми бе доста дрезгав от насъбралия се гняв. „Нещо интересно ли видя?"
Тя се подсмихна и леко се отблъсна с длани от мястото си, после се насочи към мен, като не отделяше погледа си дори за секунда.
„Мхм!" Изтананика с медения си глас. „Ти си изключително интересен." Сключих вежди в недоумение при отговора и.
„Така ли?" Попитах саркастично. „И с какво по точно?"
„О толкова си предсказуем.. Мога само с един поглед да разбера целия ти живот, дори без да те познавам."
„Съмнявам се!" Изплюх и стиснах силно юмруци. Вече сериозно започваше да ми лази по нервите. Тя наведе погледа си, забивайки го в стиснатите ми длани и след това го върна на лицето ми.
„Удряш различни предмети от ярост, предполагам заради любовна мъка. Може би всичко е заради онова момиче, което избяга от сградата преди малко? Нали така, не съм ли права?"
„Млъквай!" Изкрещях и я хванах за ръцете, приковавайки я към шкафчето. При сблъсъка тя леко потрепна, но се опита да го прикрие. Освободи внимателно ръцете си от моите и след това леко протегна дясната, докосвайки ме по лицето. Премигнах няколко пъти в недоумение, докато пръстите и минаваха от челюстта към устните ми. Малко преди да ги докосне, сграбчих китката и отдръпвайки я настрани.
„Между другото името ми е Аурора." Усмихна се широко, преди да се отдръпне от мен. Малко преди да ме подмине се наведе и прошепна в ухото ми: „Чао за сега Хари."
Когато се осъзнах и се обърнах, за да я попитам от къде знае името ми, нея вече я нямаше. Боже какво беше това момиче? Толкова сбъркано е всичко.... И сега какво ще правя? Как да оправя нещата с Мел? Определено няма да стане ако продължавам да стоя в коридора с някакви откачени момичета, които ме докосват. Ами ако Мел ни беше видяла? Тогава какво щях да и обяснявам.. Така никога няма да се върне при мен.
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
