BUTTERFLY #Wattys2015

Chapter 13: You have three seconds...

„Мел, добре ли си?" Попита ме Али, хващайки ме леко за ръката. Допирът и ме накара да потреперя. „Изведнъж пребледня, да не би да се сети за нещо?"

Не знам защо, но както си говорехме и коремът ми започна да се свива. Притеснение се намърда в мислите ми и колкото повече време минаваше, толкова по-силно ставаше предчувствието ми, че нещо лошо ще се случи.

„Истината е, че не знам." Въздъхнах. „Имам някакво лошо предчувствие. Нали знаеш, така сякаш съм сигурна, че нещо не е наред. Не знам как да го обясня."

„Разбирам те! Просто много ти се струпа напоследък, сигурно е за това."

„Не, не е това причината. Мисля, че нещо лошо е на път да се случи!" Прошепнах и тръпки полазиха цялото ми тяло.

„Боже Мел, не говори такива неща. Само като те слушам и кръвта ми се смразява." Изписка Али, но аз не обърнах внимание, бях твърде заета да се тревожа.

„Може би трябва да му се обадя."

„На кого?"

„На Хари, разбира се!" Извъртях очи и бръкнах в задния джоб, вадейки телефона си.

Пръстите ми бързо заиграха по копчетата, набирайки номера му. Когато чух свободния сигнал, притеснението ми започна да се увеличава и сърцето ми забърза ритъма си.

Гледната точка на Хари:

„Сега копелета, изберете си кой от вас да убия!" Изкиска се подигравателно русият червей, местейки оръжието към всеки един от нас. 

„Майната ти! Няма шанс да го направиш в училище. Блъфираш!" Извиках срещу него, а усмивката му веднага помръкна.

„Да се обзаложим ли? Готов ли си да рискуваш, Хари?" Попита, а докато говореше звучеше така все едно от устата му капеше отрова.

„Клекнете на земята!" Извика той, обръщайки се към Лиам и Луи и избърса кървящата си уста с част от ръкава си. Те от своя страна се спогледаха недоумяващо, но не помръднаха от местата си.

„Казах: На земята! Какво да не би да оглушахте? Клякайте веднага преди да съм ви гръмнал и тримата. Повярвайте ми не искате да ме изпробвате!"

Този път го послушаха и двамата паднаха на колене. В този момент усетих как телефона ми вибрира в джоба и миг след това се чу тонът ми на звънене. Найл веднага насочи погледа си към джоба ми и се усмихна зловещо.