BUTTERFLY #Wattys2015

Chapter 6: A bottle of Jack Daniel's

„Мел?"

„Здрасти!" - ухилих се като идиот.

Боже толкова е неловко. Какво си мислех? Голяма глупачка съм, трябваше просто да си седя мирно на задника и да не излизам никъде. Сега можеше да съм на дивана в къщи, а не тук пронизвана от чифт зелени очи.

„Какво правиш тук?"

В гласа му се четеше огромна изненада.

„Ами аз ..." - започнах, но даже не знаех какво да му кажа. Не бях измислила подходяща лъжа, а отговора: Прииска ми се да те видя и преди да се усетя се метнах на рейса и дойдох тук. Оу и малко се разколебах и тръгнах да се прибирам ама кой да знае, че шибания рейс е минал преди двадесет минути. Затова сега се налага да ме приютиш за втори път, защото съм най-голямата тъпачка на света.

„Ти, какво?" - прекъсна ме от мислите ми.

„Аз имах среща с Али в този квартал, но тя така и не се появи. Когато реших да се прибера, осъзнах, че няма рейсове и ето ме тук." - направих жест с ръка.

Добре знам, че не е хубаво да се лъже и това е една от десетте божи заповеди, но точно в момента нямам избор. Все пак съм горда със себе си, че измислих толкова правдоподобно обяснение.

„Разбирам."

Той леко се помести от вратата и ми направи знак да вляза. Настанихме се в хола, като аз се разположих на дивана в поза лотос, а той седна до мен като коляното му докосваше моето.

„Е, какво правеше преди да дойда?"

Явно аз ще съм тази, която ще започне първа разговора. Ако разчитах на това той да каже нещо, щяхме да си мълчим цяла вечер.

„Гледах порно." - отвърна спокойно.

Задавих се със собствената си слюнка. Започнах да кашлям и да се тупам леко по гърдите.

„Добре ли си? Искаш ли вода?"

Усещах усмивката в гласа му.

„Не, благодаря. Добре съм."

„Какво ти стана?"

Копелето искаше да ме изтезава.

„Нищо, просто се задавих. Не знаеш ли, че хората могат да го правят?" - попитах саркастично.

„Да, но изречението ми те провокира."

„Не е вярно!"