BUTTERFLY #Wattys2015

Chapter 4: Niall!?

Леко притворих очи, заради процеждащата се струя светлина от прозореца. През деня стаята изглеждаше много по-различно. Леглото, на което спяхме бе огромно. Беше направено от тъмно махагоново дърво, а завивките бяха в бордо и черно, като перфектно се преливаха помежду си. Стените на стаята бяха в мръсно бяло и целите бяха покрити с черно-бели картини. На пода от черен паркет, имаше разположен тъмночервен килим в овална форма. Но това, което наистина привлече вниманието ми, бе огромната библиотека отрупана с книги. Подсмихнах се при мисълта за лошото момче, погълнато от напечатаните страници.

„Е, харесва ли ти?"

Чух ужасно секси дрезгава сутрешен глас. Чак прехапах долната си устна, но веднага след това съжалих, защото очите ми се насълзиха от болка.

„Невероятно е! Всичко е подбрано с толкова вкус." — отвърнах

Изведнъж той се надигна на лакът и се приближи към мен. Потръпнах и веднага се изтеглих назад, залепяйки гърба си за стената.

„Спри, ще се разрани още повече."

Той протегна дългите си пръсти и освободи розовата ми устна от хватката на зъбите ми.

След това се изплъзна от завивките, а аз просто седях и се наслаждавах, на това как всеки мускул от голото му тяло се стяга, при извършване на движение. Усетих как отново прехапвам устната си и побързах да се осъзная.

„Ето!"

Подхвърли ми една бяла тениска.

„Нали не искаш да се разхождаш по бански?"

Попита, когато видя въпросителното ми изражение. Поклатих глава в отговор. Бях забравила, че Найл разкъса потника ми снощи. При спомена сърцето ми заби лудо от уплаха.

„Той няма да те нарани отново!"

Увери ме Хари, сякаш прочел мислите ми.

„Не можеш да бъдеш сигурен."

Проговорих едва едва.

„Мога! Защото аз ще те пазя."

Усмивка се плъзна по устните му. Сега сърцето ми биеше лудо, но не от уплаха, а от нещо много по-различно, нещо много по-значимо. Това момче винаги знаеше какво да каже, за да накара едно момиче да копнее за него.

„Ще тръгвам!"

Нахлузих тениската му през глава и я подпъхнах леко в панталонките, защото беше прекалено дълга.