Сърцето ми заби лудо от уплаха. Значи Найл е казвал истината. Майката на Роузмъри наистина идва за нас и няма да се спре пред нищо. Боже какво ще правя сега? Как се забърках в тази каша? Иска ми се да се върна назад във времето и да откажа на Али за тъпото парти. Да предотвратя целувката ми с Хари и опита за изнасилване на Найл. Иска ми се никога да не ги бях срещала. Никога да не се бях влюбвала и сега да се налага да заплатя с живота си затова. И без това тази тъпа любов не ми донесе нищо друго освен мъка. Постоянно се лутахме от любов към омраза от смях към сълзи, това представляваше цялата ни връзка. Не знам дори дали може да се нарече връзка след като продължителността и бе едва два дни.
Чух как някаква кола паркира в близост до алеята ни и ме откъсва от мислите ми. Завъртях глава в посока на превозното средство, за да установя, че това бе огромният черен джип на Хари. Присвих очи в недоумение докато го гледах как се насочва към мен с дяволски грациозната си походка.
„Трябва да говорим. Сега!" Каза той и дори без да дочака отговора ми ме хвана малко по-нагоре от лакътя и ме поведе към собствената ми къща. Стараех се да не си преплитам краката и да го следвам плътно, но бе малко невъзможно по простата причина, че краката му бяха много по-дълги от моите. Той не обърна никакво внимание на нескопосаното ми вървене, вместо това продължи да ме влачи към вратата.
„Значи сега ти се говори?" Попитах, когато най-после се освободих от хватката му. Вече се намирахме в хола, а той се бе изтегнал на дивана ми. Аз стоях права със скръстени ръце пред гърдите си.
„Нямаме време за много обяснения. Отивай да си събираш нещата. Не взимай много дрехи, за да не е подозрително!" Дрезгавият му глас бе като мелодия за ушите ми, но думите му съвсем не ми се понравиха.
„Какво говориш? Никъде няма да ходя!" Заявих решително.
„Как така? Не видя ли вестника?" Попита изправяйки се. В очите му проблясваше пламъчето на яростта. Знаех, че е раздразнен още от момента, в който повдигна ръката си и я покара през къдриците си.
„Видях го, но нямам намерение да бягам."
„Мел, в момента изобщо не ми е до ината ти, окей? Просто иди и си събери шибаните неща. Ако не го направиш доброволно, аз ще го направя вместо теб."
„Престани да ми говориш така! Няма как да замина и да се покрия като мишка, оставяйки всичките си приятели и училището. Съжалявам много, че не искам да си провалям целия живот само заради някаква откачена жена."
أنت تقرأ
BUTTERFLY #Wattys2015
قصص الهواة- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
