Гледната точка на Ноа:
Най-после след цял ден размишляване, имах план. Всичко, което трябваше да направя е да звънна на баща си. Добре, че е той иначе нямаше да разполагам с толкова много информация. Баща ми е детектив от 10 години в Лондонското управление и за него е изключително лесно да се поразрови в досиетата на Хари и Аурора и да ми извади всичките им кирливи ризи. А знаете ли коя е най-хубавата част? Има ми пълно доверие и никога не задава въпроси.
„Хей сине, как е университета?" Попита жизнерадостно, след като вдигна след третото позвъняване.
„Добре е. Всъщност върви страхотно и може да стане още по-страхотно, но имам нужда от твоята помощ."
„Пак ли ще ме караш да разнищвам досието на някое момиче? Какво стана с онази русата красавица? Информацията свърши ли ти работа?"
„Да, да..." Отвърнах вяло и извъртях очи, въпреки че знаех, че не може да ме види. „Този път е друго, имам нужда от едни снимки."
„Какви снимки?" Чух как щрака по клавиатурата и бях сигурен, че отново е затрупан с работа. Това бе добре, защото ще гледа да се отърве по-бързо от разговора с мен.
„Ами от едно местопрестъпление." Отвърнах пренебрежително сякаш е най-нормалното нещо на света.
„За бога сине!" Простена баща ми. „Не можеш ли да ми се обадиш за някой бащински съвет, например: Как да сваляш момиче? Защо винаги искаш такива странни неща?" Добре до тук бяхме с незадаването на въпроси.
„Моля те, само този път искам нещо толкова сериозно."
„Има ли смисъл да питам за какво са ти?"
„Неп."
„Така си и мислех... Добре, кажи ми името на жертвата, но това е първият и последен път! Мога да си загубя работата заради това!" Отвърна сериозно.
„Да знам, не бих го искал, ако не беше важно."
„Добре, добре. Дай ми името."
„Казва се: Наташа... Наташа Еванс."
„Нещо друго, което да ми помогне?"
„Да, дъщеря и Роузмъри Еванс бе блъсната от кола. Няма как да не знаеш за този случай, беше навсякъде във вестниците."
„Добре, ще ти ги изпратя когато мога."
„Благодаря татко!"
ČTEŠ
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfikce- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...