„Какво търсиш тук, глупако?" Попитах ядосано, скръствайки ръце пред гърдите си.
„О, сладичка Мел... Виждам, че си в добро настроение!" Подсмихна се криво и ме изблъска от пътя си, влизайки в стаята.
„Не помня да съм те пускала да влезеш.." Извиках на гърба му, понеже бе зает да разглежда книгите в библиотеката.
„Имаш „Гордост и предразсъдъци". Любимата ми!" Понечи да я нагъне и да я прибере в задния си джоб.
„Да не си посмял!" Изсъсках и го блъснах с ръка по гърдите.
„Твоите крехки ръчички не ми причиняват нищо друго освен гъдел." Подметна злобно и се насочи към вратата.
„Ноа!" Изкрещях след него. „Върни ми шибаната книга!" Продължих да го следвам, докато той не затръшна вратата на стаята си в лицето ми.
Смотан глупак! Не мога да го понасям... Още от както с Вал се нанесохме в съседната квартира, той не спира да ни тормози. По-точно мен, но това няма особено значение в момента. Изкарва ме извън нерви само като му погледна наглата усмивка.. Не мога да понасям такива надменни хора. „Но веднъж вече се влюби в такъв!" Напомни ми ужасното ми подсъзнание. Тръснах ядосано глава и се върнах обратно в стаята, за да взема Валъри и да се насочим към университета.
„Мисля, че Ноа те харесва." Подметна тя, сякаш между другото докато вървяхме към сградата.
„Какво!?" Изкрещях и за малко да изплюя кафето си.
„Не се шегувам.. Виж как постоянно се закача с теб и все кисне в нашата стая под предтекст, че иска да вземе нещо."
„Да, кисне в нашата стая, но само защото държи да ме изкарва извън нерви..."
„Именно, значи те харесва!"
„Осъзнаваш ли колко далечни са двете неща... Как от дразнене, отиде на харесване? Бих казала, че ме мрази, а и аз него също!" Отговорих твърдо и тръгнах малко по-напред, защото коментарите и заключенията и ме изнервяха.
„Според мен историята се повтаря." Каза замислено, докато прекрачвахме прага на стаята си за лекции.
„Какво имаш предвид?" Попитах озадачено, поставяйки чантата на съседния стол и сядайки на мястото си.
„Ами знаеш.... Ти все си падаш по такива момчета. Така започна и всички между вас с Ха.."
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
