Писна ви от скучния ни свят?
Мога да ви помогна как да избягате от него!
Грабнете всяка една от тези 100 фентъзи книги, за да се потопите в светове на:
Герои и Чудовища.
Мрак и Светлина.
Застанете рамо до рамо с тях и станете част от исто...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Никой не знае откъде се е появил вирусът. Според едни е пуснат от ИДИЛ, използвайки спори, създадени в Русия през осемдесетте години. Според други – от голяма петролна компания, впоследствие откраднат от християнска секта. И докато всички спорят за причината, светът гори.
Вирусът се разпространява като пожар из цялата страна, покосявайки градовете един по един. Докторите го наричат Draco incendia trychophyton. За всички останали е просто драконовата люспа – изключително заразна, смъртоносна спора, която бележи телата на гостоприемниците си с красиви черно-златисти ивици, преди да ги възпламени. Заразените са милиони и постоянно се увеличават. Няма лек. Никой не е в безопасност.
Крематорите – членове на въоръжена групировка – обикалят улиците и изтребват онези, които носят спората.
Един мъж, наричащ себе си Пожарникаря, скита из руините на Ню Хампшър. Заразен с драконовата люспа, но научил се да контролира огъня вътре в себе си, той използва силата си като щит и оръжие, за да помага на онеправданите.
Не мога да повярвам, че свърши толкова бързо. Тази книга промени драстично мисленето ми. Не защото е някаква философска - не! Изобщо. Нямам представа как го постигна, но знам, че го направи. И се надявам Джо Хил да ми напише още една книга.
"Пожарникаря", както прочетохте по-горе, е роман, който ни разказва за началото на един трагичен апокалипсис. (Естествено, не е нужно да споменаваме, че аполипсисите са любимата ми тема!) Вирус, който кара кожата на хората да потъмнива до черно, с златни линии, а след това ги изгаря е... думата е трагичен. И въпреки това, една група оцелели са намерили начин да не изгорят. (И да се надяваме, ако това наистина се случи, и ние да намерим начин!)
Помня когато започнах книгата - точно ден след като бе пусната по интернет. Отначало бях леко объркан. Но объркването отмина и сега остана само тъгата, че няма продължение. Но поне мога да я прочета пак... и пак и пак...
В книгата няма скучни моменти. Има спокойни моменти, в морето от бурни действия. Чете се леко, премахва скуката и ви кара и вие да пожелаете апокалипсис. (Да. Кара ви да пожелаете, Този апокалипсис. Поне с мен бе така...)
Джо хил, знае как да описва местата и действията в книгата. Спокойно можех да затварям очи и да се пренеса на това място, което се оказа Ню Хемпшир. Ако можех да ви спойлна... Но не бива. Трябва сами да си прочетете и да се изненадвате.
Най краткото моето мога да кажа за книгата е : Струва си.
Аз я чаках половин година, ако не и повече за да се добера до нея. Не чакайте като мен, когато вече е разпространена в интернет.
+ Още нещо. Ако не можете да намерите някоя от книгите, които пускам тук, за да ги прочетете, пишете ми на лично. Ще ви дам линк, откъдето да си я свалите :)
Ако някой е чел книгата, мнението му в коментарите ще подпомогне на хората да намерят правилната книга (тази, или някой от останалите)
