Писна ви от скучния ни свят?
Мога да ви помогна как да избягате от него!
Грабнете всяка една от тези 100 фентъзи книги, за да се потопите в светове на:
Герои и Чудовища.
Мрак и Светлина.
Застанете рамо до рамо с тях и станете част от исто...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Представете си свят, в който не можеш да погледнеш навън - дори за миг! Там има нещо непонятно, неразбираемо, невидимо... то поразява ума на човека в миг и го кара да изпада в самоубийствена ярост. Човечеството трябва да затвори очи, ако иска да оцелее...
"Кутия за птици", е една различна книга. И то в добрия смисъл. Прочетох я за ден, тъй като не е много дълга, което ми подейства малко тъжно, защото предпочитам дългите книги или направо цели поредици от няколко книги. Но въпреки, че е кратка, се свързах с героите. (И се моля наум да има продължение.) Книгата е удивителна. Кара ни да се замислим, какво бихме направили ние при такава ситуация, за да оцелеем. Няма сложни части и се чете лесно и с удоволствие. Някой неща се разкриват, а други не, което също ми допада донякъде, а донякъде го мразя. Като цяло, книгата проследява историята на Малори. От началото на събитията довеждащи убийствена лудост, до края. Малори е геройня, която израсна пред очите ми. Често дори я сравнявах с майка си, защото съм убеден, че майка ми също би направила това, което Малори е сторила. Да оцелее. А и не само. (Не искам да издавам спойлери, но ще разберете за какво говоря, когато прочетете книгата. Почти сигурен съм, че и вие бихте сравнили Малори с майките си.) Джош Малерман, знае как да ме накара да изтръпна. И е уцелил точното място със книгата си. Същества, които не можем да видим. Това е слабото ни място. И си представяме най-лошото възможно нещо. Нашето въображение се обръща срещу нас. И няма какво да направим, освен да затворим очи.
"Кутия за птици" е сензационният дебют на Джош Малерман, който вече покорява читателите по света. Тя дълбае из човешките умове и души, на които е отказан достъп до основното ни сетиво - очите.
