Писна ви от скучния ни свят?
Мога да ви помогна как да избягате от него!
Грабнете всяка една от тези 100 фентъзи книги, за да се потопите в светове на:
Герои и Чудовища.
Мрак и Светлина.
Застанете рамо до рамо с тях и станете част от исто...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Смъртни управляват пустинния народ на Мираджи, но из дивата, безплодна пустош все още скитат мистични зверове, а според мълвата някъде джинове продължават да практикуват магиите си...
Във враждебния и суров град Дъстуок обаче няма нищо магическо. Това не е място за човек, ако е беден, сирак или ако е жена. Амани Ал'Хиза е всичките три. Тя е отличен стрелец, но умението й не може да й помогне да се измъкне от Дъстуок, където е обречена на уреден брак или смърт. А така отчаяно копнее да види света, за който е слушала единствено от историите край огъня. Когато изневиделица й се предоставя шансът да избяга с мистериозен и смайващо красив чужденец, Амани не се поколебава. И въпреки че от години мечтае да напусне родния си град, никога не си е представяла, че ще го направи, яздейки митичен кон, бягайки от смъртоносната армия на султана с човек, издирван за измяна. Не си е представяла и че ще се влюби в него... Или пък че той би могъл да й помогне да разкрие могъща тайна за това коя е всъщност.
Много мислих, коя да поставя на 20 място. И накрая реших да е "Дете на пустинята".
Тази книга има много добри страни. Четох я отдавна, затова не мога да си спомня дали имаше карта... Действието се развиваше в пустиня... да. Ужасно трудно е да си спомниш книга, която не е поредица и си чел преди година-две. Но помня най-важното. Че много ми хареса.
Това е първата книга, която съм виждал на Олуин Хамилтън. Авторката определено има добър стил на писане. Хареса ми също, че е нещо по-различно от известните - вампири, върколаци, елфи, джуджета и тем подобни. Неее. Тук магията е много по... древна.
Странно е как звучат източните имена, нали? Амани... Амани е хем странно, хем очарователно име. (Казвам го, макар че не можех да си го спомня, докато четях книгата...) Никак не съм свикнал с подобни имена. Но пък виж, спътника на Амани... неговото име се помни лесно. Изобщо не знам, защо толкова много харесвам пустините и всичко, което се развива там. (Дали не е заради Малазана? Много вероятно.) Описанията и детайлите на авторката надминават повечето книги, които съм чел. Магията и съществата, които е добавила и описала толкова добре, са толкова различни от това с което съм свикнал, че веднага прави впечатление и се запомня... Героите. Как да не ги обикнеш? Недоверчиви, потайни и още много подобни прилагателни ги описват перфектно. И въпреки това, са страхотни! От света, най-ярко виждаме пустинята. От малките селца, до големите градове, почти изглеждащи като от 21 век. Или може би 20... "Дете на пустинята" ще ви заинтригува, обърка и ще подмята емоциите ви, както си иска. Героите ще се вкопчат във вас, като малки деца и няма да ви пуснат. Ще прелиствате страниците и когато стигнете края, ще си кажете - "Защо по дяволите още няма 2-ра книга?" Точно това си казах и аз. Защо???
Надявам се в бъдеще да виждам още книги на Олуин Хамилтън. Тя е страхотна.
Всеки може да сподели мнението си, ако е чел книгата (дори ако не е...)
Не пропускайте това вълнуващо приключение в пустинята...
