Texting with my kidnapper

5

"Роуз, моя малка сладка Роуз.." шептеше до ухото ми. Отворих очите си, изправяйки се рязко. "Добро утро, принцесо"

"Какво правиш тук?" гласът ми трепереше. Той явно се усети и стана от леглото. Погледна ме тъжно, а след това сведе поглед към земята. Защо ме гледаше така?

"Ела да закусиш. Не си яла нищо от вчера. "каза и ме погледна.

"Не съм гладна. "възразих му. Забелязах че челюстта му се затегна, а след това хвана грубо ръката ми.

"Казах. Ела. Да. Закусиш.! Не съм те питал дали си гладна или не!" каза раздразнен и излезе от стаята, затръшвайки вратата.

Какво му стана? Изведнъж беше мил, а после се ядоса. Иска да отида да закуся. С него. Сами. Трябва ли? Не искам да ходя. Ами ако се ядоса и ми направи нещо?
По-добре да отида...

Станах и излязох от стаята. Имеше много врати. Къде, по дяволите, трябва да вляза?

"Ела тук, принцесо!" Люк се показа от едната стая,която се оказа кухня.
"Седни ето там, а аз ще ти донеса палачинките след малко." посочи ми стола.

Седнах и се огледах. Кухнята беше в черно и бяло. Беше красива, но не мисля че беше момента да се възхищавам на дизайна. Погледнах към момчето зад кухненсия плот и го огледах. Той беше с руса коса и беше само по боксерки! Изчервих се и погледнах на страни.

"Заповядай, принцесо. Знам, че много обичаш палачинки за това ти направих." погледнах към чинията в ръката му. Ами ако им е сложил нещо? "Хайде, яж!" подкани ме той, а аз погледнах на страни където тялото му не се виждаше. "Какво има? Защо не ме поглеждаш?" усетих как лицето ми се затопля.

" Щ-Ще се облечеш ли? Моля.. "казах тихо. Чух смехът му. Беше сладък.

"Защо? Притеснявам ли те, принцесо? "усетих как се наведе още повече към мен. Отмести косата ми, поставяйки я на едното ми рамо, а след секунда нещо топло, меко и приятно докосна голото ми рамо. Настръхнах,сякаш ток премина през тялото ми. Защо реагирах така?

" Л-люк. Недей, моля те. "опитах се да вдигна ръкава на тениската си, закривайки голата ми плът,но Люк хвана ръката ми. Оправи тениската ми и прошепна в ухото ми нещо, карайки ме да настръхна още повече.

"Щом не искаш, принцесо няма да ти направя нищо. Но не ме предизвиквай,  в противен случай.. ще загубя контрола си."

Какво значи това? Какво има в предвид Лукас? Лукас?

-Роуз, събуди се! - усетих ръка на рамото си и отворих очите си. Рязко се изправих. Бях в стаята си, а мама ме гледаше разтревожено.-Скъпа, добре ли си?

-Д-да.. Извинявай, че те изплаших. Сънувах кошмар.

-По-добре ли си? - кимнах, лъжейки. Не бях по-добре, напротив. Липсва ми.

-Радвам се... А кой е Лукас?-попита ме тя, приковавайки погледа ми.

-К-какво?

-Шептеше това име на сън. - наистина ли съм казала Лукас?

-Н-не сигурно ти се е причуло... Не познавам никой с това име. - отново я излъгах.

-Сигурна ли си? - кимнах. - Миличка, нали не ме лъжеш от страх?

-К-какво искаш да кажеш?

-Нали, не ме лъжеш, защото те е страх, че похитителите ще ти направят нещо? Някой от тях ли се казва "Лукас"?

-Н-не...

-Добре... Надявам се, че казваш истината. - успокои ме и се насочи към вратата. Преди да излезе се спря и ме погледна, усмихвайки се тъжно. - Ела да закусиш, след като се оправиш. - кимнах и опитах да се усмихна. Надявам се да съм  успяла да я заблудя. Когато излезе станах от леглото и се преоблякох. Погледа ми се спря на избеляващото лилаво петно от рамото ми. Докоснах го. Отново ток премина през тялото ми. Затворих очите си. Губех го.