Texting with my kidnapper

7

"Защо ме отвлече?" - попитах го. Стоеше срещу мен, наблюдавайки ме.

"Няма да ме разбереш" - повдигна рамене той. Какво значи това няма да ме разбереш?

"Струва ли си да опитам.?" - Не откъсване поглед от мен. Мълча известно време след което отговори на въпроса ми." Влюбих се в теб, принцесо.! А това не е добре"

"З-защо? "-попитах леко изплашена. Той стана от мястото си и дойде опасно близо до мен. Протегна ръката си, а аз затворих очите си. Когато не усетих никакво докосване ги отворих. Той беше седнал до мен забил поглед в земята.

"Любовта ме кара да правя лоши неща." - промълви той.

"Например?" - вече не изпивам толкова голям страх,но всичко много бързо се промени когато се изправи от мястото си и излезе ядосан, затръшвайки вратата след себе си.

Нещо грешно ли казах? "

Роуз:Лукас?

Лукас:Кажи, принцесо?

Роуз:Ако момче ти каже, че се е влюбил в теб ,а ти не го познаваш...

Роуз:Но... Му повярваш и може би и на теб не ти е безразличен... Това лошо ли е?

Лукас:Не, Роуз. Не е лошо.

Лукас:НЕДОПУСТИМО Е! 😡

Лукас:Какво мислиш?

Лукас:Разбира се, че е лошо!

Роуз:Ъм?

Лукас:Как ще се влюбиш в него!?

Лукас:Нямаш това право!

Роуз:Лукас, за какво говориш?

Роуз:Какви права? Ти не си мое гадже, че да ми говориш за права!

Лукас:Но имам правото да те предупреждавам!

Роуз:За какво ме предупреждаваш!? 😤

Лукас:За неговото и най-вече твое добро!

Роуз:Кой си ти, по дяволите!?

Лукас: Някой който трябва да слушаш!

Лукас:Ти вече принадлежиш на някого!

Лукас:Запомни го, Роуз!

Цялото ми тяло се разтрепери от тези думи.

-Люк. - прошепнах тихо.