Texting with my kidnapper

53

Трябва да го направя.! Това е последния ми шанс да бъда със Люк. Трябва да я убедя на всяка цена. Влязох през входната врата, намирайки майка си в хола да пие сутрешното си кафе.

-Роуз? Къде си била толкова рано? Мислех, че още спиш. Всичко наред ли е.?

-Да.Не.. Не знам. Мамо... Може ли да поговорим?

-Разбира се, седни аз ще ти донеса кафе и...

-Не, мамо. Нека да поговорим. Важно е. Моля.

-Скъпа, притесняваш ме.

-Помниш ли Лукас Хеммингс?

-Серийния убиец?

-Той не е убиец мамо! Той е... Мое гадже. - когато го казах тя остана с отворена уста.

-.. Шегуваш се? Роуз, не е забавно!

-Знам, защото не е шега. Мамо Люк е много добър човек и... От както татко почина се случиха толкова много неща. Мразех живота си. Мразех себе си, че съм ти в тежест и само те разочаровам.

-Роуз..

-Изслушай ме, моля те! - тя кимна, а аз продължих.-..Чувствах се изгубена. Самотна. И въпреки, че ти беше до мен ставах все по-самотна. Тогава се появи той.

-Кой?

-Люк. Ние бяхме толкова различни, но същевременно еднакви. Той нямаше семейство което да го подкрепя, но имаше приятели които бяха до него. Не се гордее с миналото си, но въпреки това ми разказа за него, колкото и болезнено за него да бе това. Но и той като мен беше влюбен. Преди да се намерим и двамата бяхме изгубени в света около нас. Но се намерихме. Имаше много сълзи, усмивки и граници, но въпреки това не се изгубихме... Не искам да го загубя.

-.. Аз... Не знаех, че си имаш приятел. Още по-малко и че това е серийния убиец.

-Той не е убиец!

-Защо го защитаваш?

-Става дума за любовта на живота ми.!

-Защо си толкова сигурна, че той е любовта на живота ти.? За да убива той е поел риска да те остави, изгнивайки в затвора. На това ли му се казва любов?

-.. Ти не разбираш. - казах тихо.

- Ти не разбираш, Роуз! Притеснявам се за теб! Представи си, че някой ден се скарате и вземе, че ти посегне или по-лошо убие! Той няма сърце и е способен на всичко!

-Грешиш... Той има сърце, никога не би ме наранил.

-Защо си толкова сигурна?

- Той ме обича и за всичко съм виновна аз.

-Роуз ти нямаш вина, че той е побъркан.

-Имам. Той се влюби заради мен! Аз съм причината да е побъркания луд от когото всички се страхуват....

-Какви глупости ти е наговорил?

-Не ми е наговорил нищо! Аз го виждам в очите му. Влюбен е, мамо!

-Ти... Срещаш се с него? При него ли си била цяла вечер? - кимнах. - Вие вече...?

-Отдавна... Но това няма никакво значение!

-Как да няма, Роуз?! Той ли те накара?! - извика ми тя.

-Какво говориш?!

-Насила ли те накара да спиш с него?

-Мамо , не! - извиках ѝ.

-Още утре се местим при баба ти! - наблюдавах я няколко минути, преосмисляйки казаното,а след това се качих в стаята си и писах на Люк.

На сутринта се събудих и всичко беше опаковано. Тя е твърдо решена да се преместим.

-Нещата ти са в колата, облечи се и тръгваме! Баба ти ни чака. - каза, минавайки покрай вратата на стаята ми. Направих това което ми каза и се качих в колата, чакайки я. След няколко минути тя донесе последния кашон и се качи в колата. Явно не е спала цяла вечер за да приготви всичко.

-... Знаеш, че правя всичко за твое добро. Не искам да ме мразиш и да се избягваме по този начин. Просто искам да си в безопасност.

-А ти знаеш, че това няма да го спре, нали?

-Закопчай си колана! - игнорира думите ми и запали колата.