Texting with my kidnapper

43

Въпреки заканата на Люк, ще се срещна с Брук. Ние сме само приятели. Не се виждаме често, защото преди няколко години той се премести и рядко идва тук. Вчера ми писа за да ми каже, че днес е тук и иска да се срещнем,а аз разбира се, се съгласих. Люк не трябваше да реагира така.

Можеше да ме изслуша, а не да ме нарича курва. Колкото и да не искам, не мога да спра да се тревожа, че ще му направи нещо.
Когато пристигнах на уговореното ни място го изчаках да дойде. Но той така и не се появи. Страхувам се да не би Люк да му е направил нещо.

Роуз:Люк!

Роуз:Къде е Брук!?

Лукас:Вече Брук ли му казваш?!

Роуз:Отговори ми на, шибания, въпрос!

Лукас:На твое място бих се радвал, че не е дошъл....

Лукас:И че все още е жив.

Роуз:И ми казваш, че нямаш нищо общо със закъснението му?

Лукас:Поне аз. Не искам да си мислиш, че го харесвам, защото все още е жив.

Лукас:Просто се надявам някой да ме е изпреварил с погребването на това копеле.

Роуз:Защо говориш така за приятеля ми?

Роуз:Аз не казах нищо, когато ти ме запозна с твоите.

Лукас:Те не те сваляха!

Роуз:Нито Брук! Отношенията ни са приятелски! Само приятели!

Лукас:И е по-добре да си останат такива, защото Аштън вече се сдухва в затвора! Не му се лежи за още един шибаняк.

Роуз:Тогава спри да убиваш невинни хора!

Лукас:Аз не убивам невинни хора, принцесо! Аз просто пазя своето!

                                               Seen