Texting with my kidnapper

55

С времето мама започна да свиква с Люк и започна да се отнася сравнително по-добре с него. От друга страна Люк се опитва да я впечатли по някакъв начин. Баба се опитва да я убеди, че той е добър човек. Но въпреки всичко тя продължава да реагира остро на почти всяко негово действие. Сега гледахме филм всички заедно. Не обръщах много внимание на филма, защото се бях унесла в прегръдките на Люк. Толкова ми се спеше, но въпреки това не исках той да си тръгва,а да останем прегърнати.

Почти бях заспала когато ги чух да се карат. Люк се беше напрегнал и то доста. Исках да отворя очите си, но бях толкова уморена. Но нямаше как да не го направя след като чух думите му.

-Щом не вярвате, че обичам истински дъщеря ви ще ви го докажа по един или друг начин! Какво искате от мен? Да се предам на полицията?

-Да, точно това искам! Ако дори малко обичаш дъщеря ми, ще я оставиш на мира и ще признаеш всичко, което си направил!

-Това ли искате? Да изгния в затвора? Добре, бих го направил! Не ме е страх, че ще бъда затворен в такава  клетка! Но не можете да ми отнемете Роуз! Аз съм тук за да се грижа за нея и винаги ще бъда!

-Да ти я отнема? Ти не си за дъщеря ми! Не знам как си ѝ промил мозъка, но Роуз няма нужда от теб!

-Защо говориш така? - изправих се от Люк. - Люк е всичко, което някога съм искала. Мамо, той беше до мен когато си нямах никого.! Въпреки трудностите не се отказа! Вярвам му, че ме обича. Той ме прави щастлива, мамо! Не ми отнемай щастието.!

-Анджела, не виждаш ли промяната в дъщеря си? Дори аз си спомням колко депресирана беше, когато я видях преди да се преместите. А когато се премести тук едва я познах! Беше толкова усмихната и си казвах "но това моята внучка ли е"? И ще ти дам един съвет. Ако искаш най-доброто за Роуз, това е нещото което я прави щастлива! Ако искаш дъщеря ти да е щастлива, дори и да греши, остави я да го направи, защото само така ще се научи да живее.

-Роуз, искам да поговорим, върви в стаята ти! Сега! - заповяда ми мама. Послушах я и го направих. Седнах на леглото си и я изчаках да се настани до мен.

-Мамо, защо не искаш да ме разбереш? Обясних ти тогава ще ти обясня и сега. Люк ми е всичко! Той е най-добрият за мен и аз не искам друг. Може да не е перфектен за теб, но за мен е съвършен! Дай му шанс... - бях готова да продължа речта си, когато тя ме прекъсна.

-Добре, Роуз! Виждам, че значи много за теб. Не мога да свикна с мисълта, че той може да те нарани.

-Никога не бих я наранил! - каза Люк, прекъсвайки я. - Тя е моят живот. Ако я нараня е все едно да направя опит да се самоубия.-беше толкова... Нямам думи. Той наистина мисли всичко това което казва за мен. И ако сега майка ми не му повярва, не знам на какво ще вярва.

-Добре, Люк. Давам ти шанса, но знай, че те наблюдавам. Дори и най-малката грешка ще бъде фатална за теб!

-Благодаря ви, обещавам няма да позволя нищо да ѝ се случи! - обеща ѝ той. След това тя излезе от стаята, а Люк ме прегърна. - Какво мислиш? Имам ли шанс за кандидат зет? - засмях се на въпроса му, но той беше напълно сериозен. - Не се смей, говоря сериозно!

-Това значи, че някой ден би се оженил за мен?

-Разбира се, принцесо!.. Освен ако бебето не ни изпревари.

-Бебе? - Той се усмихна мазно, а аз едва тогава зацепих. Той се засмя на реакцията ми.

-Ще бъда най-щастливия на света! - след думите си, сля устните ни. Обичам това момче! Обичам похитителя си...

- Обичам те, Люк!...